Възрожденската църква „Св. Димитър“ в гр. Пещера

Възрожденската църква „Св. Димитър“, която е катедрален храм, се намира в централната част на гр. Пещера.

Тази внушителна с размерите си сграда е строена в периода 1825 – 1831 година. Изградена е благодарение на даренията на занаятчийските еснафи от проспериращото по това време главно село Пещера. За архитект на монументалната постройка се приема майсторът – строител устабаши Петър Казоолу (по-късно се подписва като Казов) от Пещера. В строежа на църквата участват и други строители от Пещера, сред които Кузман Мичов. Тя е характерен представител на Брациговски строително-каменоделски-резбарски център, включващ майсторите от Пещера, Брацигово, Козарско и пр.

Днес църквата „Св. Димитър“, освен енорийски, е и главен – катедрален храм на Пещерска духовна околия.

В архитектурно отношение църквата „Св. Димитър“ представлява трикорабна сграда, с три купола: един голям и два по-малки без барабани. В западната част са разположени двуделно преддверие и двуетажна емпория. Колоните, които разделят корабите, са каменни. Върху тях лягат високи арки, поддържащи свода, който е също масивно изграден. Сводовете и куполите са изградени от тухли, докато стените са каменни. Отвън има по-ниска аркадна нартика с каменни колони и полукръгли арки над тях. Олтарната част е отделена с дървен, украсен с резба иконостас. Притворът и двуетажната емпория са с дървени решетки (кафези). Каменната зидария и архитектурните детайли от камък са много добре изпълнени. В полукръговете над външните прозорци има декоративно изписване.

Като цяло, техниката и технологическият подход при строежа на църквата е аналогичен на строителната практика в най-големите култови сгради от XIX век.

Вътрешността на храма е частично изписана със стенописи, които с впечатляващия си оригинален рисунък, значително обогатяват интериора. Фигурални стенописни изображения има на отделни места в централния купол, в пандантивите и в олтарната част. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част привличат внимание няколко богати композиции: „Богородица Ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.

Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите, както и двата големи кивория, са от XIX век. Между иконите извън иконостаса, някой са по-ранни от построяването на храма. Особенно ценни са със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“ (определена като изпълнение от XVII-XVIII в.), „Св.Богородица” (1642 г.), „Св. Св. Петър и Павел” (1769 г.), „Св. Екатерина” (1792 г.), „Св. Георги” (1811 г.), „Св. Димитър” (1830 г.), „Велик архангелски събор“ (1830 г.) и много други.

Източник: svetimesta.com