Битката при Пловдив по време на Руско-турската война (1877-1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождаването на София и поражението при Шейново.
Битка при Пловдив
Разположение на силите
В началото на м. януари Западния руски отряд, 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са : генерал-майор Николай Веляминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор Виктор Дандевил, а на кавалерията генерал-майор Владимир Клот. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар Сюлейман паша и евентуално да бъдат унищожени.
Действия на 14-16 януари
Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) – с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. Цалапица и с. Първенец. II-и Драгунски ескадрон (63 драгуни, командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1 000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.
Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.
Източник: sputnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин,след освобождаването){kind=link}
Comments are closed.