Пет са мостовете в музей Етър, които превеждат посетителите през река Сивек
Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край.
Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена. Само при много тесните речни корита мостът е с един свод, обикновено съоръженията се правят с два (Конашкия – старият мост „Игото“) до четири свода (Баев и стария Бичкински).
Тези строителни прийоми са залегнали и при направата на мостовете в Етнографския музей на открито „Етър“, разположен в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км
Когато Лазар Донков започва изграждането на „Етър“-а, теренът е „пуст, обрасъл с тръни и повет. Неспокойният „Сивек“ и необузданата „Страшка река“, притоци на р. Янтра, произволно бяха пръснали коритото си и на много места го бяха направили непроходимо.“ С временни мостове музеят е открит през 1964 г., а през 1965 г. се планира „да се коригира коритото на реката чрез иззидването на здрави подпорни стени, за да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше предвидено направата на временни мостове.“ Тези временни мостове са построени през 1966 г. Със заработването на Чаршията и съоръженията, идва времето и на постоянните мостове. Първият масивен мост е железобетонен, построен в 1975 г. заедно с мозаечното пано, и свързва официалния вход с паркинга.
Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост между часовниковата кула и горния край на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – сам Лазар Донков пише, че години наред е заснемал сгради и архитектурни съоръжения и че „всеки влязъл в зида камък трябваше да се подбира … преди да бъде вложен в конструкцията. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде напълно достоверна и всички изисквания за тази достоверност трябваше скрупольозно да се спазват.“ И все пак разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презиряй“, а над него в плитък релеф между флорални мотиви е скулптиран изправен лъв.
Вторият каменен мост в „Етър“-а е в долния край на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, за да се свети водата.
Дървените мостове са два и са много различни по вид. Първи, в края на 70-те г. е построен мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е заравнен ствол на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, но дълбоко речно корито. Този живописен мост е мястото, на което всички посетители се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат.
Вторият дървен мост е строен заедно с хотел „Странноприемница“, открита 1981 г. Мостът е широк, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост периодично се обновява, предвид нетрайния материал, от който е построен и нещадящите атмосферни условия.
Пет са мостовете в музея – делови, романтични, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със свой образ и излъчване. Но с обща мисия – да преведат посетителите през Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща обратно. Машина на времето – това са мостовете на „Етър“-а.
Румяна Денчева
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
