Симеон Петров е първият пилот, осъществил кацане при изключен двигател!

Първият дипломиран авиатор в България е о.з. майор Симеон Петров. Той е роден на 1 септември 1888 г. и произхожда от революционен род. Дядо му по майчина линия е съратник на Васил Левски и е дал живота си за народната свобода. Баща му Константин Петров е родственик на Георги Раковски и на Георги Мамрчев. Същевременно полковник Константин Петров е заместник-началник на Военното училище в София, където постъпва и младият Симеон. Там той се запознава и сприятелява с разстреляния по-късно Владимир Заимов, с когото остават приятели.

През 1912 г. поручик Симеон Петров се явява на конкурсни изпити. Взема ги с отличие и заминава във Франция – в училището за летци на световноизвестния летец и конструктор Луи Блерио в Етамп край Париж. Там поручик Петров се сприятелява с прославения френски пилот Кост, чиято дружба намира реален израз през 1919 г. Тогава по молба на Петров Кост посредничи за спасяването на сградите и съоръженията на летище „Божурище“, които е трябвало да бъдат сринати със земята по силата на Ньойския договор.

При обучението Петров и колегите му са толкова упорити, безстрашни и старателни, че им предлагат да продължат обучението си по висш пилотаж. Това е било огромна чест, тъй като нито един чужденец до този момент не е бил допускан до тази програма. Обучението е завършило в рекордно кратък срок и поручик Петров получава бревет № 68 на Аероклуба на Франция и международен сертификат за летене № 949/25.07.1912 г. Така той се явява един от първите 100 професионални летци в света в началото на ХХ век.

Поручик Петров получава и званието „пилот авиатор“ от Международната въздухоплавателна федерация.

Най-голямото постижение на поручик Петров в Етамп е, че успява на дело да покаже, че и със спрял във въздуха мотор аеропланът е в състояние да поддържа летене в режим на планиране и дори да кацне точно на мястото, откъдето е излетял. Хиляди парижани наблюдават този полет в мълчаливо изумление. Металната птица се реела злокобно в небето, без да бучи и трещи. Това не било само въпрос на технически възможности. Било е въпрос на живот и смърт. Всички са смятали, че пилотът е обречен на неминуема гибел. Това световно постижение не било обаче плод на случайност или късмет, а на здрава логика, отлични летателни навици, желязна техника, изключително самообладание и безстрашие.

Това е първият в света безпилотен полет и е в основата на обучението на всички летци след това. Тази част от програмата за обучение на пилоти остава валидна и до днес и на практика е спасила живота на стотици хиляди мъже.

През август 1912 г. е формирана първата самолетна част у нас. Историята записва датата13/26 август като бляскава проява на безпримерна дързост в момент, в който поручик Петров поставя началото на летенето у нас, като е първият български ас в родното небе.

С манифест от 1 октомври 1912 г. е обявена Балканската война. В армията на България в този момент е имало само един аероплан и генералите вземат решение да се закупят още от Русия. След задълбочен анализ стигат до извода, че поручик Петров е идеалният и безспорен човек за тази деликатна мисия заради огромния си опит в авиацията, основно познаване на аеропланите и не на последно място – скромността, честността и познаването на руския език. Той е командирован в Русия, отказал всякаква охрана и тръгнал с два охлузени куфара с 25 000 златни наполеона.

Пристигайки, веднага се свързал с колегите си авиатори от Етамп и закупил общо 18 аероплана, като не забравил и резервните части за тях. Успешно изпълнил и втората поставена задача – да осигури руски пилоти в помощ на българската авиация.

На 28 октомври същата година поручик Петров с мотоплан „Блерио“ прелетял над крепостта на Одрин, за да събере ценни сведения, и хвърлял позиви едновременно с бомбардирането на града с ръчни гранати поради липса на авиобомби. Тъй като тръгнал късно вечерта, при завръщането си се наложило да се спусне при пълна тъмнина. Това е първото приземяване на боен аероплан при нощна обстановка на военен аеродрум. Това „полусляпо“ приземяване било истинско геройство и главоломно опасно при липсата на бетонна писта и подравнен терен.

При Чаталджа поручик Петров оглавил въздушните бойни действия и летял всекидневно, тъй като останал един от малкото авиатори с изправно летало на фронта. За тези заслуги бил отрупан с вниманието на колегите си и награден лично от ген. Димитриев с „Орден на храбростта“.

Освен близки полети българският ас осъществил и по-дръзки полети между Черно и Бяло море в дълбочина до Цариград. Най-паметно е историческото летене и бомбардиране на Истанбул на 14 март 1913 година – деня след падането на Одрин.

Поручик Петров е първият и досега единствен противников авиатор, който въобще е достигал и бомбардирал Цариград. Хвърлил 11 ръчни бомби на различни места, което представлява първата истинска бомбардировка в историята на въздухоплаването. Поручик Петров нахлул в сърцето на една огромна и мощна империя, разполагаща с неизчерпаеми възможности за защита. Той извършил бомбардиране с подготвени от него ръчни бомби, негово собствено изобретение.

След края на Балканската война, при пристигането си в София поручикът е изпратен веднага отново на фронта, защото започвала срамната Междусъюзническа война. Вследствие преструктуриране на армията Второ аеропланно отделение е пребазирано при Сливница в състав отначало само от един пилот – поручик Петров. Никога не е бомбардирал сърбите. След двете войни се връща в София с единствения незасегнат от противника аеропан. За това получава орден „Свети Александър“.

Негова е идеята, вече като капитан, за създаване на българско аеропланно училище.

Инж. Весела Петрова, внучка на пилота

Източник: retro.bg