В моята страна подобни работи не стават!

Така отговаря на въпрос на журналисти дали е бит в затвора убеденият родолюбец Петко Каравелов.

Петко Каравелов е роден на 5 април 1843 г. в Копривщица. Майка му е Неделя Доганова, произхождаща от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Петко е Стойчо Каравелът, най-големият син на дядо Либен.

Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца – четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария. След завършване на местното класно училище Петко Каравелов заминава за Русия при брат си Любен Каравелов – известен писател, публицист и революционер. Той завършва право в Московския университет през 1869 г.

През есента на 1878 г. Любен Каравелов се установява в Русе и живее там до смъртта си. Брат му Петко Каравелов, при честите си посещения в града, навестява Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент. На 4 октомври 1879 г. си разменят годежни пръстени, а венчавката е определена за 13 януари 1880 г. Двамата се венчават в русенската църква „Св. Троица“ от Доростоло-Червенския владика Григорий. След женитбата Екатерина Каравелова става съпричастна на идеалите и делото на съпруга си.

Двамата имат три дъщери. Първата – Радка, си отива от този свят ненавършила 3-годишна възраст. Втората им дъщеря Виола, загубва разсъдъка си и умира, след като през априлските събития 1925 г. е убит съпруга ѝ – видният журналист и общественик Йосиф Хербст.

Третата дъщеря Лора е известна столична красавица с един провален брак зад гърба си. Омъжва се е за гениалния поет, драматург и революционер Пейо Крачолов Яворов. Като негова съпруга се прострелва от ревност, след което той се самоубива от мъка по нея.

Петко Каравелов е свален от власт от княз Александър Батенберг, който установява Режима на пълномощията. Заминава за Източна Румелия, където е избран за кмет на Пловдив през периода 1883-1884 г.

След възстановяването на Търновската конституция се завръща в София и оглавява правителство на Либералната партия през периода 1884 – 1886 г. Взема активно участие в Съединението на България на 6 септември 1885 г. Става редовен член на Българското книжовно дружество /БАН/. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. княз Александър Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и полковник Сава Муткуров.

Поради неразбирателство с деспотичния Стефан Стамболов, Петко Каравелов напуска Регентския съвет на 1 ноември 1886 г. Той и неговите съмишленици са арестувани по заповед на Стамболов по време на Русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. и положен на репресии. Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически агенти в София с настойчива молба да се застъпят за затворниците. Намесата на дипломатите ги спасява, но омразата на стамболовистите срещу нея се засилва.

Петко Каравелов се обявява против избора на княз Фердинанд Сакскобурготски. През 1892 г. е арестуван и осъден от военен съд на 5 години затвор за мнимо съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Хвърлен е в Черната джамия в София, ползваща се със мрачната слава на един от най-страшните затвори по това време в България.

В килията е зверски пребит. Побоят му е организиран от небеизвестният капитан Коста Паница.

Екатерина Каравелова е поставена под домашен арест. На 10 февруари 1892 г. тя е изправена пред съда по обвинение за предателство, задето е търсела помощ от чуждите дипломати в България.

Стефан Стамболов нарежда да я осъдят на смърт. Това е толкова гнусно деяние, че просто не подлежи на коментар! Съдебният заседател Калпакчиев, неуверен в нейната вина, се посъветвал с русенския митрополит дядо Григорий, който му казал да гласува по съвест, а не както е заповядал Стефан Стамболов.

Това и блестящата защита на докторът по право Константин Стоилов я спасява от бесилката. Докато трае процесът, за да може да преживява, Екатерина Каравелова се преселва с децата си в Русе, където остава две години, работейки като учителка.

През 1901 г. Петко Каравелов за трети път става министър-председател и Екатерина Каравелова отново е учителка в Първа софийска девическа гимназия, където работи до смъртта на съпруга си на 24 януари 1903 г.

Петко Каравелов е човек с достойнство и чест и убеден родолюбец. Затова на въпроса на чуждестраните журналисти дали е измъчван в затвора, когато излиза от него, отговаря с паметните думи: „В моята страна подобни работи не стават!“ В същото време той едва ходи от жестокия побой.

През 1896 г. Петко Каравелов основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Избран е за министър-председател за четвърти път и управлява в коалиция с Прогресивнолибералната партия.

Умира на 24 януари/ 6 февруари 1903 г. в София. Погребан е в двора на църквата „Свети седмочисленици”.

Големият български финансист и банкер Атанас Буров казва за него: „Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка!”

***
В един от мандатите му, копривщенци решили да строят читалище. Делегация от тамошни първенци го посетила в кабинета му с молба за финансова помощ. Той извадил портфейла си и сложил на масата всичките пари, дето били вътре. Един от делегацията му рекъл, „не от там, бай Петко, от хазната дай нещо!“ И намигнал към касата в дъното на кабинета. Петко Каравелов му отговорил: „Там аз не мога да барам! Това е народна пара… Това е за моят роден град!“ и посочил парите оставени на масата.

Честността му и пословична. Когато си отишъл от този свят, го погребали с изтърканото му министерско сако.

Източник: desant.net

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!