Момин проход е град в Западна България. Намира се в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.
Момин проход е известен още от трако-римската епоха. В него са открити стари пътеписи и археологически находки от тракийско и римско време, които хвърлят светлина върху името.
В много легенди и в турските архиви Момин проход се среща с названието Солу-дервент, Воден проход или Проход на водите.
За името има няколко предания. Според едни то е свързано с изобилието от минерални води. А според местно предание по време на османската експанзия българите за да спрат нашественика завирили р. Мъти вир и Ихтиманското поле се превърнало в огромно езеро. Водата прехвърлила височините на с. Леща и наводнила прохода. По този начин турците били спрени.
Друго поверие е свързано с нимфите, които се появявали в изпаренията над минералните извори. Това поверие е тракийско и несъмнено е свързано с култа към водата на древните траки, които първи на Балканите са използвали минералната вода за лечебни цели. Смята се, че около изворите е имало старо тракийско селище. Изворите широко се ползват и през римската епоха. За това свидетелстват откритите при разкопки два римски басейна както и много монети от 2-3в. В близост е минавал и важния път „Вия Игнатия”.
След залеза на Римската империя минералните извори западат. Впоследствие след многобройните набези на различни варварски племена минералните бани са разрушени. По време на Първото и Второто българско царство не са открити следи от дейност около минералните извори. Сред падането на България под турско робство, през 16 в. немски пътеписец споменава, че видял горещи извори, които извирали от 4 места.
След Освобождението местността с 10-те горещи извора е забравена. Но местното население продължава да използва водата за лечебни и битови нужди. В началото на 20в. курорта започва да се съживява и да се посещава както от българи, така и от чужденци. Баня е построена през 1932г., която през 60-те год. е обновена и модернизирана.
В периода 1959-1961 г. е построен и модерен балнеосанаториум, където е започнало да се извършва лечение на деца с детски паралич, калолечение, инхалации, иригации и др. Санаториумът е обзаведен с модерни апаратури, обширен салон за лечебна физкултура и масаж, физиотерапевтично отделение, отделение за балнеолечение с басейн и вани, водолечение (подводен масаж) и инхалационно лечение. Прилага се и аеройонизация. В санаториума работят квалифицирани лекари-специалисти по курортология, физиотерапия, и рехабилитация. В курорта са налице всички елементи и фактори за хармонично здравно развитие.
Минералната вода: Според геоложките проучвания се смята, че минералната вода извира от около 1500м. дълбочина. Дебитът на водата е 920л. в минута. Дебитът на изворните газове е 630л. в денонощие. Максималната температура на минералната вода през различните годишни времена почти не търпи колебания. През 1925-1928г. е извършено модерно каптиране на изворите, което се използва и сега. В състава на самата вода преобладават сулфатните йони и флуорът. От катионите преобладава натриевият. През 1900г. водата е била изследвана за пръв път. 20 години по-късно е направено първото изследване на радиоактивността на водата. Самата вода е бистра, без миризма. Има приятен вкус.
Източник: kostenets-tourism.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.