Как Лалуш войвода превзема София

Лалю Конкин, прочул се като Лалуш войвода, е роден някъде около 1540-1542 г. в едно от Лакавицките села (по течението на река Лакавица) в Македония, като се предполага за най-вероятно това да е било село Коленче.

Когато е 5-годишен, турците го взимат насилствено от родителите му, за да го правят еничар. При преминаването през Кожух планина обаче момчето избягва и се крие в гъсталаците. Четири месеца то се храни с горски плодове, корени, лапад и киселец.
Когато есента започва да преваля Лалю стига до къшлата на козар, който го приютява при себе си. В продължение на 11 години пасе кози и опознава Кожух планина като пръстите на ръцете си.

Някъде към 1557-1558 г. отива в родното си село, където заварва овдовялата си майка, която не може да го познае. Но той й показва кръстче от пиринч, което при отвличането му от турците тя му е сложила на врата, нанизано на червена връвчица. От майка си узнава, че нейният брат – Чавдар, води хайдушка дружина в Щипско.

Лалю отива при вуйчо си и му казва, че иска да стане хайдутин. Този Чавдар войвода няма нищо общо с описания от Христо Ботев в стихотворението му „Хайдути“. По това време дружината брои към 300 души и е най-голямата в Македония. Половината са въоръжени с пушки кремъклийки и всяват страх сред турците със смелите си и дръзки набези.

Когато Чавдар войвода, поради напреднлата си възраст, се оттегля от комитлъка, предва войводството на Лалю. Макар че е чист българин, когато извършва нападенията си над турците командва „На юруш!“, поради това започват да го наричат Лалюруш, а след това се стига и до наименованието му Лалуш – за по-кратко.

Главната му база е Кожух планина. В източното подножие на връх Безлик са направени землянки, в които хайдутите нощуват. В тях през лятото е хладно, а през зимата е топло. По това време султан е Сюлейман, който е тръгнал да завладява Европа. В това си начинание той много разчита на еничарите и сам следи корпусът им редовно да се допълва.

През 1568 г. турците тръгват да събират християнски момчета по т.нар. кръвен данък. Натоварват ги в каруци, колоната от които се проточва на почти километър и е строго охранявана от 250 турски войници. Лалуш войвода ги пресреща с дружината си, избива почти всичките и освобождава българчетата.

Когато вестта за това дръзко нападение стига до султан Сюлейман, той изпраща хиляда войници срещу Лалуш войвода с нареждането да донесат главата му. По това време Лалушевата дружина наброява към 400 души. Той предприема тактика да напада от засада ариегарда на турския отряд и така без почти никакви загуби унищожава голяма част от него.

Оцелелият командир се добира след два месеца до Истанбул и се явява пред великия везир Лала паша. Описва му премеждията си и му казва, че за унищожаването на дружината на Лалуш войвода са необходими най-малко 5 хиляди турски войници. Везирът заповядва командирът да бъде удушен, за да не стигне до султана и да му разкаже тъжната вест.

Окуражен от успеха си, Лалуш войвода разширява обсега на действията си, като достига до Кюстендил и Перник. През 1595 г. при него идва шопска делегация, която се оплаква от произволите на софийския бей. Лалуш изпраща разузнавачи, които му донасят, че в града има към 5 хиляди турски войници, всичките въоръжени с пушки и 5 оръдия.

По споразумение с шопите Лалуш включва 700 от тях в дружината си, а още 300 набира от Ихтиманско и Самоковско. Така се събират доста хора, но те нямат оръжие. Затова войводата предприема нападения над малки турски гарнизони в цяло Софийско и се снабдява с пушки и патрони. Обучават новодошлите в дружината и през септември 1595 г. нападат София на юруш.

Води се тридневна люта битка за всяка улица и къща. Накрая българите побеждават. Малцината оцелели турци бягат към прохода Петрохан, но там са пресрещнати и са доизтребени от четата на войводата Йоцо.

Другата версия за превземането на София е, че това става, защото когато още Лалю е байрактар, турците с измама пленяват Чавдар войвода и повечето от четниците и ги затварят в кауша. Лалуш изпраща до бея съобщение да ги освободи, защото иначе лошо му се пише, но той не обръща внимание на предупреждението.

Тогава преоблечени като еничари Лалуш и малкото останали на свобода четници проникват на Петковден в крепостта и избиват сеймените на бея. Именно тогава Чавдар предава на Лалуш войводството. За това има запазена и народна песен.

По-нататъшната съдба на Лалуш войвода е почти неизвестна. Има само оскъдни сведения, че той е загинал в битката при с. Невестино през 1598 г. Но според други през 1599 г. неговата дружина е превзела с. Земен (днес град в Пернишка област) и след това се е оттеглил в Конявската планина, откъдето е продължил да бъде страшилище за турците още много години.

доц. Йордан Василев, д-р по история

Източник: desant.net