Уста Минчо Богданов дарява земя за изграждане на читалище с училище!

Уста Минчо Богданов Стари е майстор-строител, издигнал възрожденския храм ”Св. Троица” в с. Чирпелии (дн. с. Труд, Пловдивско) през 1869 г., построил каменен мост с 2 арки (1872) при с. Кметовци на пътя към Боженци и Трявна и пр.

Минчо Богданов е участник в революционните комитети, основани от Васил Левски в Новозагорско. Подгонен от турците през 1873 г. той продава всички свои имоти там, закупува много ливади и гори и се преселва със семейството си в Балкана непосредствено над Трявна в тогавашните колиби Веленци на днешното място на селото.

През освободителната Руско-турска война (1877-1878) Минчо Богданов Стари води разузнавателна и охранителна чета и превежда руски войски през Тревненския балкан към Шипка.

На дарени от него земи са били изградени несъществуващите днес читалище с школо и църква на мястото на днешното селско гробище.

Той слага началото на виден тревненски дюлгерски род, сред чиито преки потомци са видният строител Минчо Богданов (1896 – 1982), основоположникът на противопожарното инженерство в България доц. д-р инж. Пенчо Богданов (1931 – 2000) и др.

В родовата памет е запазена следната народна песен за поборника Минчо Богданов Стари и водената от него чета през Руско-турската война (1877 – 1878):

„Горо ле горо зелена, водо ли водо студена,
хайдуци ли поминаха или са тежки търговци?
Не са ми били хайдуци, нито са тежки търговци,
от Веленските колиби бай Минчо чета си води
горе на връх планината да си посрещне руснаци,
руснаци братя ристени, турци жагали да бият, черни манафи да колят,
да си отърват българи от мръсно робство душманско.
Дуфтили жагали да бягат, цигани, черни арапи, чак в Цариграда се спрели.
Минчо по тях ходеше, черни манафи гонеше, бели българки пазеше.
Руснаци братя ристени, Българско отървали от турско робство поганско.“

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!