Днес 25 ноември, православната църква почита Св. Петър Александрийски!
Св. Петър Александрийски е един от най-видните представители на Александрийската църква в края на III и началото на IV век.
Строгият му подвижнически живот и значението на богословските му трудове са били изтъквани както от негови съвременници, така също и от по-късни църковни отци и писатели: Евсевий Кесарийски, св. Атанасий Велики, св. Епифаний Кипърски, Сократ, Созомен, блажени Теодорит, Леонтий Византийски, св. Иоан Дамаскин и други.
За ранните години от живота на св. Петър няма сведения. Образование е получил вероятно в Александрийското катехизическо училище. Ползувал се е с разположението на Александрийския архиепископ Теона. Под негово ръководство изучавал Свещеното Писание и се упражнявал в подвизите на благочестието. От него той бил ръкоположен за презвитер.
Около 394 г. заради голямата му ученост бил назначен за ръководител на Александрийското училище. След смъртта на Теона той бил избран в 300 г. за негов приемник. За епископската му дейност Евсевий Кесарийски пише:
„След като Теона в продължение на 19 години упражнявал своето служение, поел епископата в Александрия Петър. И той също през време на своето дванадесетгодишно служение се отличил по блестящ начин.
Той е можал да ръководи своята църква непълни три години преди гонението. Останалото време от своя живот той е имал да преодолява тежки условия, но въпреки това безбоязнено се е застъпвал за благото на своето паство.
Поради това в деветата година от гонението бил обезглавен и се увенчал с венеца на мъченичеството“.
Това станало в 311 г. през време на гонението на християните при император Максимин, което започнало в 303 г. при император Диоклетиан.
Източник: pravoslavieto.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
