Предателство, престъпно бездействие, военна некомпетентност, а не превъзходство на противника са причината за пробива при Добро поле на 15 септември 1918 година.
По ирония или закономерност историческа първата голяма световна касапница започнала на Балканите (Сараево) и завършва пак на Балканите (Добро поле).
На принципа на доминото една след друга падат след България плочките Турция, Австро-Унгария, Германия.
Централните сили са си били исторически обречени, но конкретно за България, ако не бе погромът при Добро поле, страната щеше да има по-изгодни позиции при погребението в Ньой и щеше да запази и Южна Добруджа, и Беломорието.
Дойранският щит и меч дал на света военен урок се изучава и досега във всички големи военни академии в света, но поражението при Добро поле и до ден днешен се отминава мимоходом. Ако за нещо се споменава Добро поле, то по силата на все още не отишлия си социалистически реализъм се свърза все с т. нар. Войнишко въстание, подкладено от болшевишка агентура и френски шпиони. Но нашата задача е да осветим тъмната страница в нашата история, известна като „пробив при Добро поле“, за който великият български войник няма грам вина.
Добро поле е територия, плато, завзето от българската армия и е труднодостъпна дори лятно време (зиме невъзможно). Само за сравнение Дойран е достъпен по широки и удобни пътища.
При Добро поле Съглашенците вече на два пъти са провеждали широкомащабни бойни действия (1916 и пролетта на 1918 г.), но безуспешни.
Такава би била съдбата и на атаката на 15 септември, ако отбраната би била в ръцете на командващ от ранга на Дойранския лъв генерал Владимир Вазов.
Не само не е имало такъв, но и всичко е било оставено в ръцете на германски военни, като същевременно бойните части на германските дивизии дни преди нападението (предизвестено от разузнаването) са се изтеглили от целия Македонски фронт. Ще се получи парадоксалното положение немски полковници и дори майори да дават заповеди на български генерали.
Качествата на българския войник при Добро поле по нищо не са отстъпвали на братята им по оръжие при Дойран. И при Добро поле българската войска също е могла ла унищожи и обърне в паническо бягство французите на Д’Еспере и сърбите на Животин Мишич. И България нямаше да остави три дивизии в плен, а условията за капитулация нямаше да бъдат тия, които получихме.
Случаят Добро поле е цял низ от предателства!
Започваме с безсмислената заповед, с която в деня, в който 2 000 съглашенски оръдия затрупват с шрапнели и пръст българските войници, български генерали от Добро поле и висши офицери са извикани в София, за да осигуряват церемониален шпалир за пристигналите за пищни балове в българската столица крале на Бавария и Саксония.
При Добро поле остават да се разпореждат немски офицери, които изпълняват заповеди единствено на немското главно командване.
Друга важна причина е стратегическата престъпна небрежност не Българското главно командване.
Добро поле не е Дойран. Там генерал Вазов се ръководи от максимата на Суворов „повече пот в учението, по малко кръв в боя“ и кара войниците си до изнемога да строят фортификационни съоръжения, които и до днес се сочат като образцови във всяко отношение.
В същото това време месеци наред войниците при Добро поле се излежават в буквалния смисъл на думата. И защо не: България е постигнала всичките си военни цели и на фронта е спокойно. В същото време в страната се разгръща келепириджалък. Но военният център достига до мисълта, че страната ни няма стопански потенциал и при силен натиск на противника може да изгуби всичко не се обръща внимание на бунтовете в страната, както и на настъпателната инфлация.
При това командването още през 1918 г. е известено от разузнаването, че под ръководството на генерал Дуй Фелин Мари Франсоа Франше Д’Еепре се готви настъпление в три насоки – две второстепенни към Дойран и Битоля и главния удар – добро поле. Целта е не само отваряне път към София, но затваряне българската 600 000 войска в чувал в Солун.
В София нехаят, войници на фронта споделят с офицерите си „Главната квартира за главното не мисли“, но никой не ги чува.
С престъпна небрежност командването не взема никакви мерки за подсигуряване на резерви, както прави в Дойран генерал Вазов, съсредоточавайки военни части в близост до фронтовата линия, въпреки построените силно укрепени позиции. При Добро поле са подготвени като резерв само две пехотни дружини, при това на далечно разстояние. Командването не си помръдва пръста да изгради фортификационни съоръжения от типа на тия в Дойран, всичко се свършва с два реда окопи отдалечени един от друг на 50 – 100 метра.
Доколко престъпна е била тази небрежност може да разберем като изпреварим събитията. От думите на участник полковник Трифон Ангелов от Седма дивизия за фаталния 15 септември: „Барабанният огън разруши всичко – окопи, ходове, подслони за картечници и минохвъргачки, наблюдателници. Хората бяха затрупани и избити, мнозина оглушаха…“ При същия барабанен огън при Дойран не загива дори един войник.
Изследователят оз полковник Иван Колчев сочи, че Франше Д’Ecпре разполагал с 321 дружини, 40 ескадрона, 3212 картечници, 1536 оръдия и 617000 – на армия бойци. Срещу тях българите имат 26 батальона (французи и сърби за по-голяма яснота 75 батальона) и 146 оръдия. Посочените данни от полковник Колчев се отнасят за трите армии на Д’Еспре, при Добро поле оръдията на противника са 580.
Срама на командването изтриват с кръвта си главно войниците от 29-и Ямболски пехотен, 30-и пехотен Шейновеки и 32-ри Загорски полкове.
Без прославеното „Гвардията умира, но не се предава“ българите се бият до последния патрон, до последния войник. За да овладеят връх Шейновец, отбраняван от 29-и полк французите изпращат цялата артилерия на цяла дивизия. От българския полк оцеляват при това превъзхождащо съотношение на силите само 15 офицери и 216 войници.
Съглашенците също губят и според техни значително намалени официални данни само на 15 септември загубват 3 300 бойци.
Героизмът на българите е неподражаем и ще се спрем само на един от неизброимите подвизи в тоя ден – този на поручик Стратия Мазгалов – командир на картечно гнездо и неговите 11 войници.
Стратия е от Търново Сеймен (Симеоновград) и неговото картечно гнездо не отстъпва и при газовата атака и дори когато са изстреляни всички патрони. Едва тогава към бункера се приближават на прибежки френски войници с най-страшното си за времето оръжие – огнехвъргачки. По чудо спасилият се Димо Нехтянов ще разказва след време: „Хората в гнездото бяха запалени, всичко се изпълни с дим, виждахме че горим, не можехме да се борим с такава машина, поручикът бе изгонен с огнепръскачка, аз се промъкнах през амбразурата…“
След време ще се отчете, че германското командване не се било ориентирало добре в обстановката, не се съобразило е данните на разузнаването, не използвало факта, че въпреки превъзходството на сили и техника французите се придвижвали бавно и предпазливо, очаквайки сведения за пробив при Дойран, а такива все не пристигали.
Командването пропуска изключителния шанс, че пробивът е бил само чисто тактически и само от некомпетентност положението не е овладяно и не се е пристъпило към контранастъпление. Истинските качествени военни командири са на софийските балове, иначе едва ли биха пропуснали златната възможност да на нанесат контраудар на по-слабо защитените френски и сръбски флангове. Българите са имали и сили, и средства за контраудар, но заповед за такъв не последвала.
Само като малка утеха можем да приемем, че благодарение на героизма на българския войник страната ни извоюва правото си да не бъде окупирана от сръбски и гръцки военни части.
След поражението при Добро поле сред войниците започва жажда за разправа и с командването, и с властта. В Радомир е обявено свалянето на монархията. Командването издава заповед за разстрел на всеки отстъпващ войник, но от това не следва нищо.
Не е наша задача да коментираме последвалото братоубийство, кой знае защо възхвалявано като някаква едва ли не народна революция от рода на тая в Русия.
Ще отбележим нещо малко известно. Пръв предвижда братоубийственто „въстание“ престолонаследникът. Княз Борис пише до баща си в телеграма:
„Отстъплението ще се превърне в разложение.“
Накрая не можем да отминем, че като връх на всичко налице е предателство от най- високо място. Опитни военни разузнавачи своевременно са сочили, че министърът на войната по това време генерал Сава Савов е френски шпионин.
Това обяснява фаталния факт, че въпреки че от юни 1918 г. разузнаването е известило за готвения главен удар при Добро поле от министерството не си мръдват пръста за вземане на мерки за укрепване на участъка и осигуряване резерви.
Странно е и изтеглянето на германските военни части от Добро поле.
Че не пишем празни приказки, посочваме и документиран факт, генерал Франше Д`Еспре се обръща към Съглашенската комисия, заминаваща за столицата ни: „В София имам мои хора, на които никога не бих подал ръка, но заповядвам ви да не ги закачате.“
Един от тия „мои хора“ е бил безспорно генерал Сава Савов. Той е отстранен от длъжност на 28 октомври уж по собствено желание. Но вече е извършил в полза на французите каквото е трябвало.
Борис ЦВЕТАНОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.