На 24 ноември 1891 г. е роден българският режисьор и актьор Васил Гендов!
Васил Гендов (Васил Димов Хаджигендов) е български режисьор, актьор и драматург. Той е автор на първия български филм „Българан е галант“ (прожектиран на 13 януари 1915 стар стил), комедия в стила на Макс Линдер.
Васил Димов Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. В периода 1905-1907 г. е ученик-стажант в театър „Сълза и смях“ и в Народния театър. Неговият дебют е в ролята на Роберт Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернст. Завършва висшата театрална школа „Ото“ във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща „АИКО“. В периода 1910-1912 г. е актьор в трупата на Роза Попова. Работи като драматичен администратор в Русе (1911-1913). Бил е директор на пътуващият драматичен театър „Български театър“, София (1920-1938). Естраден артист (1938-1946).
През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова Васил Гендов създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор. Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Гендов е инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в България (1919 – 1920), Съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.).
Васил Гендов е основател на първия съюз на филмовите дейци (1934). Член на СБФД. Създател е на първия български игрален филм „Българан е галант“, на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Създава и продуцира „Бунтът на робите“. Първият български звуков филм. Това е и първият филм за Васил Левски. Продукцията е снимана през 1932 г. в Карлово. Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля.
Васил Гендов е автор на спомените „Трънливият път на българския филм“ (история на българския филм). Почива на 3 септември 1970 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.