Победата при Траянови врата

Разгромът на ромеите при Траянови врата от войските на цар Самуил е една от най-големите български военни победи през Средновековието.

Историкът Лъв Дякон, който съпровожда император Василий II в похода срещу българите, очевидец на последвалите трагични събития, едва успял да се спаси, в своята „Хроника“ описва „това бедствие“, когато „по зла воля на съдбата той (императорът) се излъга в своите надежди“: „мизите (българите) нападнаха ромеите и като унищожиха голям брой войници, взеха царската палатка със съкровището и плячкосаха целия обоз на войската. Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите и от непроходимите планини и като загуби почти цялата си конница и обоза, който бяха довели със себе си, се завърна в ромейските предели.“ Това е още едно незапомнено поражение на ромейците, нанесено им от българите.

Да проследим как се развиват събитията, довели до битката при Траянови врата. През лятото на 986 г. император Василий II предприема с многобройна войска поход към българските земи. Пътят на запад е съпроводен с кланета, опустошения и пепелища. Целта му е да превземе ключовата твърдина Средец, което му отваря пътя към неговата заветна цел – да покори българите под властта си, както отбелязва американски историк. Падането на Средец в ромейски ръце ще прекъсна пътищата които свързват българските провинции Македония и Мизия, и така българската държава ще бъде отслабена. Но „той се излъгал в своите надежди“ и късметът не бил на негова страна. Обсадата на Средец продължава неуспешно двадесет дни. Бранителите на крепостта не се предават.

Българите изневиделица нападат ромейските отряди, които събират храна и фураж из околностите и ги избиват. Успяват дори да унищожат и стенобойни машини на противника. В това време цар Самуил с войската си с бърз марш се придвижва от Тесалия към Средец, застрашава фланга и тила на византийците. Изпаднал в безизходица от упоритата съпротива на защитниците на твърдината и настъплението на войската на българския владетел, както и от вътрешни междуособици, Василий II се отказва да влезе в открит бой с българите, вдига обсадата на Средец и поема обратно към Филипопол (Пловдив). Той дори не може да си представи какво го очаква по обратния път.

Българите им устройват засада в планинските дебри на прохода Траянови врата. За разгрома на оттеглящите се ромейски тагми да се доверим на описаните събития и хрониката на Скилица-Кадрин:

„А Самуил, който с викове и шум нападнал ромеите внезапни, уплашил ги и ги принудил да бягат. Той завладял лагера им и сложил ръка на всичките им принадлежности, дори и на императорската шатра и на императорските знаци. Императорът едва преминал теснините и се скрил във Филипопол“.

Проправят му път с мечовете си между биещите се българи войниците от неговата лична арменска гвардия, които успяват да го изведат от битката.

Денят е 17 август 986 г. Византийците ще го помнят дълго, дълго. Поетът Йоан Геометър, който не може да се нарече човек на императора и е враждебно настроен към него, в стихотворение оплаква участта на ромейските войски при Траянови врата, станал вече известен в историята под името Българска клисура.Тук, както пише поетът, „мизийските стрели прекършиха авзонските копия“, а „Истър“ (т.е.Дунав – България) грабна венеца на Рим“.

Победата при Траянови врата недвусмислено говори за забележителните пълководски умения и талант на цар Самуил. С бърз марш прехвърля армията си от Тесалия към застрашения Средец и с набези разстройва тила на противника. При оттеглянето на византийците с успоредно преследване, което е голяма рядкост при военните действия през средните векове, успява да изпревари, да прегради пътя им, да ги обкръжи в клисурата и с внезапно нападение да им нанесе съкрушителен удар.

Победата при Траянови врата спира за години опитите на император Василий II да покори България, а на цар Самуил осигурява време да укрепи българската държава.

Радост РАЧЕВА

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!