Райна Попгеоргиева Футекова, която народът нарече Райна Княгиня, е родена на 18 януари 1856 година в Панагюрище.
Едва 20-годишна е, главна учителка е в девическото училище в родния си град, когато Георги Бенковски й предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви – П и О (Панагюрски окръг).
Знамето е с размери 2 на 1.5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещават госвещеници от града и близките села. Това се случва на 22 април 1876-а.
„На втория ден на свободата знамето бе довършено – разказва в спомените си жената – символ на бунтовния Април. – Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим.“
След разгрома на въстанието Райна Футекова е заловена и хвърлена в затвор в Пловдив, където остава повече от месец.
После с подправен паспорт Райна Княгиня стига до Москва. В руската столица българката учи медицина три години, става акушерка. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. книгата е преведена на български.
В Москва Райна Княгиня успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат.
По-късно митрополит Климент кани Райна да стане учителка в Търново. Три години след това тя се връща в Панагюрище и се омъжва за Васил Дипчев, който по това време е кмет на града. Двамата се преместват в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев като краен русофил не си намира работа.
Райна и Васил отглеждат петима синове, Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен, осиновяват и едно момиченце – Гина. През 1898 година Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Дипчев умира скоро след това след побоите, на които е подложен в Черната джамия, и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща, която е музей), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Панагюрската княгиня умира на 61-годишна възраст на 29 юли 1917 г.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
