„Обичам те, родино“ – Елисавета Багряна

Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е българска поетеса, оставила след себе си невероятни стихове.

Елисавета е родена в чиновническо семейство. Основното си и гимназиално образование получава в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Изявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др. От 1952 година е член на ред. колегия на списание „Септември“.

Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят – реален и земен, раздвижен от тътена на социалните сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. Лириката й покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност.

В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с жизнена сила и радост, стихийно материалистичен в своето светоотношение и светоусещане. Поетесата не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на други светове – тя възприема света с непосредствения трепет на своите сетива, готови да приемат като висше благо даровете на живота. Дори когато стига до дъното на човешкото страдание, не изгубва тази жизнена сила, която и в мрака на най-черната скръб ражда нова надежда и нов порив. Изразителка на витализма и обновителните устреми на следвоенните години, нейната самобитна и ярка лирична героиня има корени в дълбоките недра на народната душевност. Светлият й оптимистичен поглед и непоколебимата устойчивост срещу несгодите на живота са черти, пресъздадени от литературната класика като отличителни белези на българският национален характер. Оттук и естествеността, с която прозвучават в лириката на Елисавета Багряна стихове с народно песенен стил. Душевността на лиричната й героиня непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа (цикъла „Старонародни образи“).

Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата. Най-хубавите й творби са пропити от един невинаги податлив на логически определения национален дух.

Нека си припомним едно от нейните прекрасни стихотворение, което тя написва за Родината:

Обичам те, родино

Обичам те, родино, пролет
под накита зелен
и с първите цветя наболи
през първи слънчев ден.

Обичам те, когато лято
житата позлати
и жетва закипи в полята,
и морно дишаш ти.

Обичам те, когато есен
под бистър небосвод
събира плодовете с песен
работният народ.

Обичам те и зиме — бяла,
с дълбоки снегове,
когато пак си разцъфтяла,
но в снежни цветове,

когато, тиха и безбрежна,
до своето сърце
затопляш с майчината нежност
най-малкото зрънце.

Обичам те, родино моя,
и всеки ден и час
готов съм свободата твоя
Да браня вярно аз.

Източник: slovo.bg, zaigravka.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!