Проф. д-р Иван Батаклиев – първостроител на политическата география в България

Проф. д-р Иван Батаклиев е роден в Пазарджик в семейството на преселници от Батак. Завършва география и история в Софийския университет.

Участва в Междусъюзническата и Първата световна война.

През 1918 г. е начален учител в Пазарджик. Пише първите си научни статии и фундаменталния труд „Град Татар – Пазарджик. Историко-географски преглед”, благодарение на който през 1924 г. е поканен за асистент в Катедрата по обща и културно-политическа география в Софийския университет.

През 1933 г. е ръководител на катедрата, а от 1934 г. – и на Географския институт. През 1935 г. става професор. От 1933 г. до 1945 г. е преподавател и в Свободния университет (днес УНСС). Член е на Българското географско дружество и негов председател през 1934 – 1945 г.

През 1927-1928 г. специализира в Германия, в края на 1933 г. – във Виена, а през 1938 г. във Франция, Великобритания и Холандия, където се запознава с новите течения в политическата география и геополитиката, а също и в антропографията, при които се разглежда не само взаимодействието между човека и природата, но и последиците от него.

Автор на 83 научни труда, проф. Иван Батаклиев прави първото ландшафтно поделение на България в едноименното си изследване. В областта на стопанската география с най-висока стойност е трудът му „Новите насоки на земеделското стопанство в България във връзка с географските условия” (1939). Сред разработките му по политическа география са „Сравнителен преглед на политико-географското положение на България” (1940), „Географското единство на българските земи” (1942), „Географски връзки между Беломорието и България” (1942), „Тихооеканската проблема” (1937), „Съдбата на славянството (1939), „Колониалният въпрос” (1939), „Развитие и същност на политическата география и геополитика” (1941) и др. Научната му дейност по време на социализма е критикувана като ненаучна и буржоазна.

Член-кореспондент е на географските дружества в Прага, Белград, Берлин, Вюрцбург, Грайфсвалд и Българския археологически институт, действителен член е на Тракийския научен институт в Съюза на научните работници.

В публикациите си отбелязва, че географската неграмотност на нашите политици води до съдбоносни грешки, в резултат на които България загубва големи територии с българско население. Неговите аргументи за принадлежността на Западна Тракия са използвани в Париж от делегацията ни като контрапункт спрямо териториалните претенции на съседни държави при сключване на мирния договор след края на Втората световна война.

През 1936 г. проф. Батаклиев е инициатор и главен експерт на Четвъртия конгрес на славянските географи и етнографи. Тогава е издадена и серия пощенски марки, а той е награден с орден „Св. Александър”.

През 1944/1945 г. е декан на Историко-филологическия факултет. През 1947 г. внезапно е уволнен заради социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години и клевета за „великобългарска дейност”. Лишен е за няколко години от пенсия и купони за храна, които получава след съдебна процедура.

Продължава обаче да публикува статии в наши и чуждестранни издания. Работи по започнатите през 1925 г. научни изследвания за Пазарджик и 66 селища около него. Завършва капиталния си труд „Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед”.

През 1970 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий” І степен. Провъзгласен е за почетен гражданин на Пазарджик, училище и улица в града носят неговото име. Реабилитацията му се извърши с доклад за приноса му към българската географска наука на национална географска конференция през 1990 г. в Габрово. През 1998 г. по повод 100-годишнината на специалност география в Софийския университет аудитория № 256 в Ректората е кръстена на негово име.

Тодор БАТАКЛИЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!