Освобождението на Козлодуй

Козлодуй и Враца посрещат свободата преди падането на Осман паша в Плевен по време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г.

Козлодуй е освободен на 23 ноември 1877 г. след ожесточените боеве за превземането на крепостта Оряхово, проведени от 19 до 21.ХІ.1877 г. с участието на румънската армия. И ако по повод подвизите на румънските бойци при Гривица ген. Гурко заявява:

„Чувствам се приятно задължен да благодаря на румънските части, които бяха под мое командване и които бяха на висотата на дълга си при всички обстоятелства, заслужавайки напълно оказаното им доверие и почит“, то сега главнокомандващият руската армия Николай Николаевич пише във възторжено писмо до румънския княз:

„Винаги съм бил щастлив да отбележа храбростта и превъзходните качества на румънската армия… Победата при Рахово принадлежи изцяло на румънската войска.“

Едновременно в Козлодуй влизат румънският Осми кавалерийски полк, командван от подполковник Александру Перец и румънска флотска част, командвана от майор Йоан Мурджеску и подпоручик Емануил Козлински.

На 11/23 ноември 1877 г. румънски офицер докладва в щаба на Оряхово:

„Имам чест да ви докладвам, че Осми кавалерийски полк зае селото Козлодуй в три часа и 45 минути след обяд. Веднага изпратих напред по посока Цибър – Паланка един ескадрон, за да стабилизира аванпостовете в тази посока и да изпрати патрул, колкото се може по-напред по пътя за Цибър Паланка. Господин командващият съответния ескадрон ми рапортува, че неприятелят не бил видян никъде – нито негови патрули, нито малки групи. Според информацията, взета от едно лице, което дойде тъкмо днес от Цибър – Паланка, научавам, че при паническото си отстъпление от Рахово, неприятелят не спира в Цибър Паланка. Утре ще изпратя разузнавателна група до това селище, за да проверя достоверността на тези съобщения…

По пътя, който води от Козлодуй за Рахово, пощенските постове са уредени, следвайки да влязат във връзка с поста, който трябва да уреди втори кавалерийски полк при разклона на пътищата за Козлодуй, Хърлец и Рахово.

Командир на полка

Подполковник Перец“

Този рапорт на подполковник Александру Перец представя установената военнополева страна от действията на неговия полк. Още по-протоколно звучи тя в дневника на полка:

„1877 ноември 11

Полкът тръгна от Рахово, зае селото Козлодуй с аванпостове към Цибър паланка, посоката в която се бяха оттеглили турците от Рахово.

1877 ноември 13

Полкът разузнава Цибър паланка и го намира изоставено от турците, но огньовете горяха и все още имаше дърва на тях което означава, че са избягали при появата на полка.

Тук се намираха големи количества зърно и провизии, за да не бъдат ограбени бяха поверени за охрана на поручик Георгиу с два взвода от румънския ескадрон. Тези провизии се предоставиха за изхранване на частите, действащи при Лом-паланка.“

Зимата била настъпила рано. Есента била ужасяващо дъждовита. В деня след победата при Оряхово снегът паднал и затрупал полето до пояс. На 11/23 ноември 1877 г. той вече бил около метър. Свистяла свиреха северняшка буря. Невъобразимият вятър набивал в очите студения сняг и дъжд. Пронизвал телата до кости. И в този ден бялата пустиня на полето бива пресечена от онези, които жадували да обработват такова поле, но без такива бури и войни по хълмовете и лъките му.

В дълбокия сняг конницата проправяла път на волския обоз. Клетите колари и добичета премръзнали на крак.

В същото време от Бекет… сега потегля румънски военен кораб начело с майор Мурджеску и с героя от построяването на минното преграждание на Дунава поручик Козлински. Бурята прави пътуването им опасно. Опасно било и акостирането им срещу селото. Но почти едновременно кавалеристи и моряци влизат в Козлодуй. И след петвековното робство да възвестят в този природно мрачен и страховит ден голямата и единствената, жадувана и неповторима пролет на чаканата през петте робски столетия свобода.

То било радост! То било сълзи!

Стрелба и радостни викове се надпреварвали със злата северняшка стихия.

Кавалеристите заели височината над селото при дъба, под който на 17/29 май Ботевата чета се преустройва. Те вдигат лагер от палатки. Селяните обаче ги обкръжават и не допускат бойците да останат на голия баир посред сковаващия студ и бушуващи вятър. Завеждат ги по домовете си, предоставят им топлите селски стаи.

Николай ПАЧЕВ

(Из книгата му „Козлодуйски бряг“)

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!