Битката за Търновград 1393 г.

Средновековният Търновград бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост. Царевец и Трапезица поради своите природни дадености са два труднодостъпни хълма, а допълнителното им укрепяване правело изключително трудно превземането им с щурм.

Между двата хълма бил разположен Новия град, който днес се нарича Асенова махала. Този квартал също бил защитен с крепостни стени. Той се разделял от река Янтра, като моста вероятно също е бил укрепен, както в периода на турското робство. На хълма „Момина крепост” се намирало третия укрепен квартал – Девинград.

Склоновете между Царевец и Девинград също представлявали квартал на Търново, но той бил извън градските стени и там живеела най-бедната част от населението. В участъка между Царевец и извивка на река Янтра бил разположен латинския квартал, наричан в периода на турското робство Френкхисар. Северно от Трапезица се намирал също неукрепения еврейски квартал.

Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал района около днешната черква „Успение Богородично”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил превзет от турците.

loading...

Пробивът станал в участъка между Сечената скала и Каябаша. Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, но бил убит на около 180-200 крачки от Сечената скала в посока към Каябаша. Мястото, което е било сочено като негов гроб се е намирало при бабукчийската чершия, където имало железен прозорец и каменна глава, обозначаваща мястото, където е бил убит. Пак според същото предание мястото, от което турците проникнали в крепостта им било посочено от един евреин, който по-късно също бил убит.

Григорий Цамблак неясно отбелязва, че градът паднал, когато грехът надделял и понеже Божията воля допуснала това, а не заради силата на султана. Тези данни показват, че все пак вероятно става дума за предателство. Както вече стана дума градът не се е състоял от една единствена крепост, а от няколко укрепени квартала. При това положение дори да бъде превзета някаква част от града, то останалите квартали е можело да продължат да се отбраняват самостоятелно.

Репресиите спрямо населението на Търново описани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също в руските летописи показват, че Търново е имал участта на превзет със сила град. Храмовете намиращи се на Царевец, Трапезица и около нея били или превърнати в джамии или разрушени. Единствено храма „Свети Петър и Павел” се е запазил през цялото турско робство като действащ и там се е преместил и патриарх Евтимий. Това показва, че тази част от града вероятно е капитулирала и затова е имала по-благоприятна съдба. След падането на града преговорите с Баязид били водени от патриарх Евтимий. Църковния глава успял временно и частично да облекчи положението на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския дворец и храм и се настанил в най-голямата от оцелелите черкви – „Свети Петър и Павел”. Градът бил подложен на рушене и разграбване. Очевидци свидетелстват за „пълно опустошение на града“. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ е превърната в джамия, а останалите църкви на Трапезица са изгорени и сринати до основи. Същата съдба сполетява и царските дворци на Царевец.

Най-известната търновска църква „Свети четиридесет мъченици“, построена от цар Иван Асен II, е обърната в джамия. Твърдината Царевец получава турското название Хисар. Със заграбеното султанът надарил и своите християнски васали – Константин Деян получил намиращите се във Великата Лавра мощи на св. Иларион Мъгленски, а Страцимировия син Константин по-късно успял да издейства да бъдат пренесени във Видин мощите на св. Петка Търновска, които се пазели в дворцовия храм носещ нейното име. Иван Шишман и Мирчо не се примирили с новото си положение и потърсили помощта на унгарския крал Сигизмунд, който започнал да подготвя кръстоносен поход срещу турците. Султана предприел превантивни мерки и Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий след като бил изведен за публична екзекуция, бил пощаден.

Според Григорий Цамблак, когато палачът вдигнал ятагана си, за да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменила. Уплашени от случилото се, османците решили да заточат духовника вместо да го убиват. Бил заточен в Бачковския манастир. Григорий Цамблак предава, че османският управител събрал 110 видни търновски граждани и боляри чрез лъжа в една от столичните църкви под претекст, че ще се съвещава с тях по управленски въпроси и ги избил всички до един, обезглавявайки по този начин християнския елит на средновековната българска престолнина. Вероятно сред загиналите в боевете за града, а след това и при репресиите са изброените боляри в Бориловия синодик: Семир, Иончо, Добромир, Иваншо, Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стано, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Константин, Годеслав, Чръноглав. Възползвайки се от ситуацията през месец август 1394г. амбициозния цариградския патриарх Антоний поставил митрополит Йеремия да управлява Търновска епархия. И така държавата попаднала под властта на турци, а църквата — на гърци.

Разкопките показват, че Трапезица през ХVв. е била вече изоставена. На Царевец са допускани да живеят само турци.

„След като стигна чудния град, той недоумяваше как да го превземе, защото видя твърдостта на мястото, заградено с планински стръмнини и високи хълмове, а отвътре заякчено за трети път с многочестните мощи на преподобната светица. Те бяха като непобедим воин сред жителите, които се намираха там. Поради това варваринът щеше да се завърне без успех.” – Из „Слово за пренасяне мощите на Света Петка в Сърбия“ за стъписването на Баязид пред стените на Търновград

„И веднага след превземането на Търновград през 1393 г. патриарх Евтимий биде изгонен из църквата „Възнесение“ в Патриаршията на Царевец, а нея заеха творците на безсрамието. Кивотът на Завета изпадна в ръцете на другородците; светинята на светините стана подвластна на асирийците османските турци и което беше най-важното, светите дарове се предлагат на кучетата… Той патриарх Евтимий дори се яви пред царя султан Баязид, укроти поривът му към убийство и страшното намерение на варварина превърна в благосклонност… Защото и варварската свирепост обичайно се срамува от добродетелта на такива мъже! Понеже патриарх Евтимий беше изгонен от църквата „Възнесение“, той отиде в друга, що беше посветена на върховните апостоли Петър и Павел. И като ги взе за застъпници, той се отдаде на много повече подвизи, отколкото по-рано; грижеше се да запази българите от варварското изтребление, поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; простираше ръка на препъващите се; изправяше лежащите; поддържаше слабите; похваляваше и насърчаваше към мъжество борещите се; някои пък отстраняваше като гнила част, за да не погине цялото тяло, а прокажените изгонваше от овцете, за да не се разнесе болестта по цялото стадо… “ – Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак, началото на XV в.

„За покоряването на българите от турците. В тази година 1393 Мурадовият син Челеби, който на сарацински се нарича емир… от всички тези земи събра своите многочислени дружини, тръгна против българската земя и като дойде, превзе техния престолен град Търнов, а направи техния цар пленник и патриарха им, и митрополитите, и епископите, и всички намиращи се там плени, и мощите на светиите, които се намираха в тяхната земя изгори, и тяхната съборна църква „Възнесение“, където е Патриаршията, разори и направи джамия и всички техни хора подчини на себе си и онази земя превзе за себе си.“Из руската „Троицка летопис“, 1408 г., съставена, изглежда, под ръководството на московския митрополит Киприян при използване на разказите на преки свидетели на събитията в Търновград.

Източник: starotarnovo.ucoz.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!