България на шахматните олимпиади

На 20 юли 1924 г. по време на летните олимпийски игри в Париж се създава Международната федерация по шахмат (ФИДЕ).

Първостепенната задача, която учредителите си поставят с новата организация е организирането и провеждането на състезание между представителните отбори на отделните страни нейни членове.

До този момент официални международни отборни състезания няма. През 1927 г., в Лондон се провежда първата шахматна олимпиада, с която се поставя началото на най-голямото шахматно състезание в света.

Шахматните олимпиади се провеждат през 2 години, като до началото на Втората световна война това става, в нечетните години. В годините на войната 1939 – 1945 шахматните олимпиади (както и целия международен спортен живот), са прекъснати. Възобновени са през 1950 г. Досега са проведени 42 шахматни олимпиади за мъже. Българският национален отбор е участвал в 32.

До 1974 г. надпредавата при мъжете се провежда на два етапа – предварителни групи и финали, като съставите на отборите са от 4 основни състезатели и 2 резерви, а след олимпиадата в Дрезден (Герм) през 2008 г. резервният състезател вече е само един. Поради нарастване броя на страните желаещи да участват в олимпиадите, от 1976 г. (олимпиадата в Хайфа, Израел) те се провеждат по швейцарската система в 14 кръга. Това е единствената олимпиада, в която българските отбори не участват по политически причини. От началото на 21-ви век броят на кръговете постепенно се намалява, за да стигне днес до 11.

Дебютът на мъжете ни е през 1939 г. в Буенос Айрес (Арж). Александър Цветков, Олег Нейкирх, Александър Кипров, Михаил Кантарджиев и Емил Карастойчев, полагат началото на българското участие. Следвоенният ни дебют е през 1954 г., т.е. 15 години, след появата ни на олимпиадите. В Амстердам под националния флаг на шахматните маси сядат (по реда на дъските) Николай Минев, Олег Нейкирх, Здравко Милев, Александър Цветков и резервите Милко Бобоцов и Радко Бобеков, които поднасят и първата сензация, класирайки се във финалната група. Две години по-късно в Москва, България вече, не само е сред финалистите, но заема и 6-то място. По този повод известният френски журналист и гросмайстор Осип Бернщайн казва ласкателните за нас думи: „Такива страни като България, които преди 20 години ги нямаше на шахматната карта, днес са световна сила.”

Най-доброто представяне на българския отбор е на олимпиадата в Лугано през 1968 г., където заема 3-то място в крайното класиране и печели бронзовите медали. Това е най-големия успех на българския шахмат в цялата му досегашна история. В изминалите след Лугано години, редица български шахматисти постигнаха забележителни успехи, някои станаха и световни шампиони, но отборът ни не успя да повтори подвига от Лугано. Той бе извоюван от „великолепната седморка” (по реда на дъските):Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов и резерви Иван Радулов и Пейчо Пеев (б.а – понятието резерви в отборните шахматни състезания е условно), с треньор Павел Иванов. Най-близко до повторение на това постижение отборът ни е през 1974 г. в Ница (Фр). След изиграване на партиите от последния кръг, България дели 3-4 място с отбора на САЩ.,но остава четвърта, поради по-слаб допълнителен коефициент.“

До тази олимпиада българските шахматисти винаги са се класирали в първата финална група. От 11 следвоенни олимпиади, те имат 1 трето и 1 четвърто място; 4 пъти са били 6-ти, 3 пъти 7 – ми и 2 пъти – десети. След 1976 г., когато олимпиадите вече се провеждат по швейцарската система, отборът ни постепенно отстъпва от тези позиции. Най-доброто му представяне е на олимпиадата в Москва през 1994 г. – 5-то място. Тази олимпиада заема важно място в шахматната ни история с два важни факта – за първи път България побеждава отбора на Русия и за първи път български шахматист (В. Топалов) побеждава действащия световен шампион (Г. Каспаров) на такова състезание.

Успехът в Москва е извоюван от В. Топалов, Кирил Георгиев, В. Спасов, Ат. Колев и резерви Вл. Димитров и Ал. Делчев. При следващите си участия най-високото място до което достига българския отбор е 6-то (три пъти). На последната олимпиада в Баку през 2016 г. бе ударено дъното – 66-то място!

На олимпиадите българските шахматисти постигат и редица индивидуални успехи, които са в основата на отборното представяне. В. Топалов е бил два пъти победител на I дъска (през 1994 и 2014), два пъти втори (1998 и 2000) и веднъж трети (2008); Г. Трингов е печелил два пъти златен медал на своята дъска (през 1968 г. на II дъска и през 1978 г. на III дъска). Медали на своите дъски са печелили и Ал. Делчев, Евг. Ерменков, М. Бобоцов, Здр. Милев, Ив.

От 1957 г., се провеждат и шахматни олимпиади за жени. И те тази година честват свой юбилей – 60 години от първата олимпиада в Емен (Хол). Те се състезават за специално учредена купа на името на Вера Менчик, най-силната шахматистка в света, загинала при бомбардировките над Лондон през 1944 г.

Досега са проведени 27 олимпиади за жени, като българките са участвали в 26. (не участват само в Хайфа през 1976 г.). През 50-те години Венка Асенова и Антония Иванова са сред най-добри шахматистки на Стария континент (по това време силните жени- шахматистки извън Европа се броят на пръсти).

Освен в индивидуални състезания, те демонстрират своята класа и на олимпиадите. В Емен (1957) и Сплит (1963) българките се класират на 5-то място. На първата олимпиада отборите играят без резерва, но на втората вече имат по една. За българския отбор това е Паунка Тодорова.

В Оберхаузен (1966) отборът ни прави известно отстъпление (8-о място), за да се върне на победната права още на следващата олимпиада. След Люблин (5-то място), Скопие 1972 г. (4-то) идва първият голям успех – трето място и бронзови медали от олимпиадата в Меделин (Кол) през 1974 г. Този първи по рода си успех за женския ни шахмат е извоюван от Татяна Лемачко, Антонина Георгиева – Драгашевич и резерва Венка Асенова, с треньор Александър Цветков.

До Скопие олимпиадите се провеждат през три години. В Македонската столица зъ първи път жените играят едновременно с мъжете. След Меделин и жените се състезават през 2 години, а от Хайфа 1976 г. олимпиадите за мъже и жени се провеждат едновременно.

Десет години след Меделин, българският флаг отново се развява победоносно сред призьорите. На олимпиадата в Солун, новата българска генерация Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова, резерва Стефка Савова с треньор Румен Ангелов се нареждат на второ място след традиционните до този момент победителки, шахматистките на СССР.

При следващите си участия на олимпиадите българките не успяват да се наредят сред медалистките. В Солун през 1988 г. те са 5-ти, а в Нови Сад през 1990 г. – 4-ти.

Пет български шахматистки са печелили и индивидулни медали от олимпиадите на дъските, на които са се състезавали: Венка Асенова (бронзов медал през 1966 г. на I дъска); Татяна Лемачко (бронзов медал през 1974 г. на I дъска); Антонина Георгиева – Драгашевич (бронзов медал през 1969 г.на III дъска); Маргарита Войска (бронзов медал през 1984 г. на I дъска) и Мария Велчева (сребърен медал през 2004 г. на IV дъска).

Д-р Стефан СЕРГИЕВ

Източник: tretavazrast.com