„Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е, макар и с най-високото положение… посяга на народната вяра, православието, подритва или не зачита това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди като безценен залог, като незиблена основа на честитото и трайно народно съществувание, не може да бъде приятел на народа” – заявява бунтовният митрополит Климент Браницки в Съборната църква във Велико Търново по повод искането на княз Фердинанд да бъде изменен чл. 38 от Търновската конституция, според който „Българский княз и потомството му не могат да изповядват друга вяра освен Православната. Само първий избран Български княз, ако принадлежи към друга вяра, може да остане в нея”.
За словото си от 14 февруари 1893 г. в защита на православието, с което прекършва волята на Кобурггота, митрополит Климент е затворен в Петропавловския манастир.
Води се дело против него, като дори смъртна присъда иска прокурор Ганьо Чолаков, завършил образованието си благодарение на подсъдимия. Владиката е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир.
Кой е всъщност този бунтовен владика, който брани българщината като рискува сана и главата си? Този човек е Васил Друмев – авторът на знаменитата драма „Иванко – убиецът на Асен I”, на първата българска повест „Нещастна фамилия”, на „Ученик и благодетели” и др.
Роден в гр. Шумен, живял там, когато полски и унгарски революционери като Лайош Кошут, Дембински и Шафран поставят началото на театралните постановки и на първия оркестър.
После Васил Друмев учи в Одеса, където са учили и са били изгонени Ботев и Стамболов, след което завършва Духовната академия в Киев.
Запознал се с Раковски в Русия, той е един от първите, които се записват в Първата българска легия в Белград, в която участват Левски и още много българи.
В. Друмев е един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила, по-късно преименувано на Българска академия на науките. Тогава пише и знаменитите си литературни творби, с което става един от първите ни писатели.
Не без размисъл и душевна борба той приема да стане митрополит Климент, да приеме църковен сан. Но характерът на хъша и интелектуалеца с бунтовното верую го пращат депутат в Първото народно събрание, по-късно дори става министър-председател.
Като член на делегацията, изпратена до император Александър III за узаконяване на Съединението, успява да го убеди в справедливата кауза, за да чуе: „За ново разделение (на България) вече и дума не може да става!”
Митрополит Климент престоява една година в Гложенския манастир, след което е освободен, като продължава борбата с корумпираните и самозабравили се държавници.
За нас Васил Друмев остава един от будителите ни, велик българин – хъш, писател, църковен деец, дипломат, премиер, отдаден на България.
Животът му е пример за размисъл и прозрение…
Димитър Аджеларов
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
