Родолюбиви начинания на браилските българи преди 150 години

Известно е, че през ХІХ в. големият румънски крайдунавски град Браила е дал прибежище на една от най-многобройните и активни български емигрантски общности, която играе значителна роля в общобългарското национално възраждане и развитие.

Особено през 60-те години на ХІХ в. град Браила се превръща в истинска културна столица на българската емиграция в Румъния: там е основано първото новобългарско училище, започва да излиза първият български вестник в Румъния и се печатат и други периодични издания, в Браила се основава и резидира Българското книжовно дружество (предходник на Българската академия на науките), там пребивават и творят едни от най-талантливите български поети, писатели и драматурзи (Христо Ботйов, Добри Войников, Васил Друмев, Иван Вазов…), провежда се плодотворна театрална дейност, създават се читалище, женско дружество и т.н.

Дълго време обаче браилските българи не успяват да съградят своя самостоятелна църква – това става едва през средата на 70-те години на ХІХ в., – поради което са ползвали храмовете на другите православни общности в града. Нуждата от такъв храм е осъзнавана добре от най-будните българи в града и те предприемат редица стъпки за осъществяването на тази важна задача. За една от тези акции ще разкажем накратко по-долу.

Точно преди 150 години – през пролетта на 1868 г. – настоятелството на българското училище (или т. нар. попечители), състоящо се по онова време от Васил Костович (който бил „съкровищник”, т.е. касиер), Стефан Берон, Димитър Дучевич, Райчо Чапъров, Иван Балкански, Ангелаки Савич (той изпълнявал писарската длъжност) и Илия Дойчов, отправили открито печатно писмо-възвание към сънародниците си с дата 17 май 1868 г. В началото на този документ четем:

„Известно ви, че всякий человек, както и всяко общество, за съхранение на неговата народност, вероисповедание, развитие и благоденствие, осеща нужда от следующите необходими заведение:

1) Народна церква, гдето той добива кръщение, печят на праотечното вероисповедание и тържествува всичките тайни, чрез които си минува живота до смъртни часове.

2) Народно училище, гдето человек изучава матерния си язик, добива изискаемите просветителни и нравствени знания, узнава битието на неговото племя и с една реч, снабдява ся с всичко що може да образува в него чистонародното въспитание.

3) Народно съборно читалище, гдето узнава ежедневните новини и променения, разискува сравнителното положение на иноплемениците с неговий народ и зема съгласно мерки за народното съхранение и напредък.

4) Народна болница, гдето бедните странни едноплеменци и немощните от общината намират прибежище и не страдаят усамотени и оставени без никаква помощ като скотове.”

В следващите редове, като подчертават първостепенната важност на църковната институция, попепечителите на българското училище в Браила констатират и печалния факт, че докато повечето други малцинства, живеещи в Браила ( евреи, немци, арменци, гърци, липовани) са си построили народни храмове, гдето „ слушат Слово Божие по матерния си язик, ние българете, които сме по-многочисленни от другите, продлъжавами да търпим срамът, като честим в странни храмове.” Поради това те споделят разбирането на повечето си сънародници от Браила за належащата потребност от изграждане на своя, българска църква. Но не само това – вземайки предвид две важни обстоятелства, случили се неотдавна, а именно: първо, че от даденото представление на драмата „Покръщение на Преславский двор” (от Добри Войников) в училищната каса са събрани десетина хиляди гроша и второ, че тяхната сънародничка г-жа х. Варвара х. Велювица изразила готовност да подари свое място за построяване на църква, училищните попечители уведомяват сънародниците си, че са предприели (или предстоят да направят) няколко непосредствени действия, които да подпомогнат осъществяването на идеята за своя българска църква в Браила. В какво се изразявали те.

На първо място бил приготвен „нарочно превръвен, преброен и запечатен листник, дето да ся напишат почтенните имена на ония от нашите съотечественици, които ще благоизволят щедро да подарят и спомогнат за съзиждание на една народна църква.” В този тефтер трябвало да има две колони. В едната да се отбелязва дарената сума, а в другата – тази която се давала като заем. По-нататък се пояснява как трябва да става плащането на дарението и заемът и къде ще се влагат с лихва събраните суми. Освен това попечителите на училището уведомяват съгражданите си, че са направили съответните постъпки пред съда да се потвърди ценното дарение, което родолюбивата българка от Браила х. Варвара х. Велюва направила – парцел в централната част на града, където трябвало да бъде изградена бъдещата българска черква. Направено било също така и прошение до съответното министерство, за да се издаде по-скоро необходимия декрет за изграждането й. Откритото писмо завършва със съобщението, че докато се изработи план за храма и се съберат необходимите суми и материали и се завърши постройката на църквата, училищното попечителство смятало да се направи малък временен параклис, в който български свещеник трябвало „да служи и да проповядва слово Божие на Българский язик.”

Така преди 150 години будните и прозорливи ръководители на българското учебно дело в Браила предприели полезни стъпки към осъществяване и на другата важнаинституция на българската общност в града – изграждане на самостоятелна църква, която трябвало да играе много съществена роля в живота на тамошните ни сънародници. С техните общи усилия през следващото десетилетие тази голяма задача била успешно реализирана.

Проф. Николай ЖЕЧЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!