Здравословният климат на Арбанаси го прави отлично летовище.
Знае се, че още по време на Втората българска държава селището е било лятна резиденция на болярите. С царски указ 711 от 7.Х.1921 г. Арбанаси е обявено за курорт.
Къщите на арбанасчани са големи, с впечатляващи външни фасади и богата вътрешна уредба. Долният етаж е изграден от камък, със засводени входове и врати от дебели дъбови талпи, обковани с желязо. Тук са мазите – складове за стоки и скривалища за хора и скъпоценности. Горният етаж е предназначен за нуждите на обитателите – светли стаи, потънали в разкош.
Предание разказва, че търговци на едър добитък от Южна Албания, Северен Епир, Костурско се заселили около Търновград и донесли името на новото селище – Арбанаси.
Най-старото сведение за Арбанаси се съдържа във фермана от 1810 г. на султан Махмуд II, че през 1538 г. Сюлейман I подарил селището на зет си Рустем паша. През 1582 г. жителите му се задължават да охраняват прохода, срещу което получават много привилегии.
Дубровнишкият търговец Павел Джорджич пише, че албанските села около Търново могат да извадят срещу турците 1300 превъзходни въоръжени конници, годината е 1595. Католишкият владика Богдан, като идвал от Търново, намерил в Арбанаси над 1000 къщи.
През 16–18 век Арбанаси става влиятелно селище със заможни жители – българи, гърци, албанци. Арбанашките търговци продават добитък, млечни стоки, кожи, сапун, лоени свещи, бакър и др. Те стигат до Унгария, Полша, Московското княжество, та чак до Персия, Багдад, Индия.
В голям подем и развитие са занаятите – 10 кархани за сапун, кожени изделия, памукчийски дюкяни, мутафчийски работилници. Бубарството било в разцвет – работели няколко долапчийници, търговци от Цариград идвали в Арбанаси да купуват коприна.
От търговците 10-15 са имали особени права – били бератлии търговци. Развило се дарителството – благодетелни и милостиви били по-голямата час от богатите жители на процъфтяващото Арбанаси. Арбанашчани въздигнали пет църкви и два манастира, съградени от известни майстори, изписани от прочути зографи. Към почти всички храмове имало килийни училища с именити даскали – поп Марин, Коста, Йорго, Стою…
Слуховете за безмерни богатства карали разбойници кърджалии и даалии да нападат Арбанаси. Пагубно било лето 1789-то, селото било разрушено и ограбено от турска армия, която отивала към Видин.
Част от населението било избито, а оцелелите побягнали. През 1848 г. по време на чума пък се разселили към Свищов, Сливен, Карлово, Търново, Влашко. Потомци на заселници от Арбанаси има и днес в тези селища. От преселници арбанасчани в Карлово е родовият корен на Евлоги и Христо Георгиеви.
Стоян КАЛПУШКОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.