Момчил Войвода живее през XIV век. Роден е в Родопите, няма знатен произход.
Организира чета, с която разграбвал граничните райони между България и Византия, за което го преследват и двете държави. Тогава Момчил отива да служи при крал Стефан Душан.
През 1343 г. с дружината си Момчил Войвода помага на Йоан VI Кантакузин, а той в отплата го провъзгласява за свой васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостояват с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил води самостоятелна политика и създава собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната след смъртта на Иван Александър страна.
През 1344 г. Момчил Войвода напада турския флот, след което се бие и срещу двете страни във византийския конфликт.
През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Умур бег, заедно с Йоан VI Кантакузин, разгромява малобройната армия на Момчил в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил Войвода се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и размахва вълшебна сабя.
За него се пее в народните мести. В „Женитбата на крал Вълкашин“ например се разказва как Момчиловата жена Видосава го предала в ръцете на Вълкашин, който го убил пред собствената му крепост.
Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите: „Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш…“, след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил – Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
