Лобното място на четника Иван Попхристов

След тежката битка на четата на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. при Канлъдере е заловен Стефан Караджа, а писарят на четата Иван Попхристов, наричан още Ванката Райчев, е ранен в крака. Хаджи Димитър с останалите 140 четници преминава през местността Мешелика и на изток от село Добромирка, Габровско, се озовават до река Негованка. Там край една мелница оставят ранения юнак. Четниците минават покрай махала Кална кория, тръгват на запад и осъмват в местността Рядката чука на север от шосето Севлиево ­ – Търново. През нощта минават през село Ловиндол, за да се озоват на връх Бузлуджа, където завършва последната им битка.

Иван Попхристов остава в мелницата с мисълта да се прибере в родното Габрово и да се лекува. Излизайки от гората, в опит да премине полето е забелязан от турците. На пътя започва престрелка. Ванката, облечен във военна униформа, избира за укритие едно мостче, ранява един от противниците си, убива друг и с последния куршум слага край на живота си. След смъртта му нарекли мостчето Капитанското, а местността ­ – Капитана.

Големият брат на Иван Попхристов, Райчо Попов през 1855 г. се преселва в Румъния, където се занимава с търговия и добив на петрол. Натрупва богатство. Запознава се с Г. С. Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Подпомага с парични средства четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а по-късно и четата на Христо Ботев. При него намират подслон много български хъшове.

След Освобождението купува 600 декара земя в село Добромирка от изселващите се турци. Построява си къща, оженва големия си син Михаил за добромирската мома Мария Джагова от рода Пенковци. След години родът му се преселва в Габрово и София. А в селото имената на местности като Райчовата гора и др. още напомнят за този голям българин.

Никола КАВАЛОВ

Източник: tretavazrast.com