Избухването на Първото Търновско въстание

Първото Търновско въстание е надигане срещу Османската империя през 1598 година, по време на Дългата война.

През 1593 г. избухва поредната Австро-турска война. В помощ на Хабсбургската империя се притичват Влашко, Молдова и Трансилвания. Войските на влашкия княз Михаил Храбри няколко пъти преминават Дунава и навлизат в българските земи. Брожението сред българския народ непрекъснато се засилва. През март 1595 г. 2000 хайдути нападат София. Широка известност получават действията на хайдушките войводи Баба Новак, Дели Марко и др. През есента на 1596 г. хайдушки представители уверяват влашкия княз, че в горите има 30000 добре въоръжени бойци, а в земята е укрито много оръжие.

През лятото на 1596 г. в Северна България е изградена обширна тайна организация. Нейните водачи разгръщат широка пропаганда сред населението, подтиквайки го на борба с османците. Главна роля в организацията играят никополският първенец Тодор Балина, дубровнишкия търговец Павел Джорджич, търновският епископ Дионисий Рали и др. Впечатлява амбициозната подготовка. Но ходът на събитията не оправдава очакванията.

През есента на 1598 г. войските на Михаил Храбри отново минават Дунава. Това послужва като сигнал за избухване на Първото Търновско въстание. Негов център става Търново. Някакъв мним потомък на Шишмановци е провъзгласен за цар под името Шишман . В Търново се събират около 12000 души. Но властта реагира бързо и бунтът е потушен още в неговия център. Откъслечни сведения говорят за по-значителен обхват на борбата: тогава е убит охридският архиепископ Варлаам, а австрийски пътешественици виждат трупове и отсечени глави на българи в Софийско и в Ниш. Значи борба е имало и в други райони на страната. След погрома много българи, начело с Тодор Балина и Дионисий Рали, търсят спасение в земите на север от р. Дунав.

Източник: referati.org