Вълчан Войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история.
Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а точната му съдба е обвита в мистерия.
Поради факта, че няма конкретни исторически извори и факти за житейския му път, той е един от образите, които са оставили ярка следа в родния фолклор.
Въпреки липсата на достоверни източници за живота на бележития войвода, едно е сигурно – благодарение на защитата и помощта, които е оказвал на мирното население, героят бързо изградил образа на безстрашен, непреклонен и неумолим народен закрилник.
Сведенията за Вълчан Войвода са толкова противоречиви, че дори рожденото му име остава загадка. Съществуват теории, според които то е било Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Най-разпространената хипотеза за месторождението му пък посочва района на Странджа планина. Смята се, че е бил роден в периода между 1770- 1780 година, като се знае, че на младини е бил овчар.
Едно от преданията ни разказва за отвличането на любимата му – един често срещан мотив в българския фолклор. Това деяние било извършено от турчин, който харесал годеницата на Вълчан – Рада. Той извикал войводата в конака и го заплашил повече да не търси своята невеста, ако му е мил животът.
Вълчан не се примирил с посегателството и скоро организирал малка чета, въоръжил я, и заедно с нея „хванал гората“. Една вечер четниците причакали турчина и го убили, а Вълчан взел Рада обратно при себе си. Вследствие избухнало сражение с потерята, а в битката любимата му загинала, пронизана от куршум.
Тази история привлякла вниманието на местните турски власти и войводата бил принуден да избяга от родния си край. Стигнал чак до Бяло море, където се сближил с един грък – Спирос. Двамата събрали чета, с която започнали да пресрещат турски кервани в проходите и да ги обират.
Тази тяхна идея прераснала в нещо мащабно и значимо. Само няколко години по-късно Вълчан предвождал една от най-големите хайдушки чети из българските земи, като числеността ѝ била близо 300 души. Действал главно в Източна и Югоизточна България.
Четата му непрекъснато нападала керваните, пратени от Цариград, които събирали местните данъци. Освен верните си четници, Вълчан имал още едно стратегическо предимство – разполагал с шпионин, внедрен в най-близкото обкръжение на самия султан. Смята се, че този човек бил Кара Емин ага и именно той давал информация на войводата кога и къде ще преминат керваните, превозващи златото към султанската хазна. Само за няколко години Вълчан войвода и четниците му натрупали несметни богатства. Те не само обирали преминаващи през проходите кервани, но и намирали римски, тракийски и старобългарски съкровища.
Легендата разказва, че със събраното злато войводата помагал на бедните българи като строил къщи и манастири. Не щедростта на Вълчан обаче била основната причината юнакът да бъде възпят в народното творчество, а закрилата, която оказвал на народа си срещу кърджалиите. Именно началото на XIX век било белязано от все по-честите набези на кърджалийски разбойнически орди, които обикаляли, ограбвали и малтретирали местното население. Фолклорът е съхранил историята за манастир, който бил ограбен от разбойници, а богохулниците обесили попа на едно дърво и на тръгване го подпалили.
Щом разбрал за това, Вълчан войвода се впуснал да ги гони с чета та си, настигнал ги и след кратко сражение ги победил. Оцелелите разбойници били обесени, а Вълчан войвода платил с част от натрупаните богатства за повторното построяване на манастира.
Смята се, че Вълчан войвода умира в Тулча или Браила някъде около 1860 година. В днешни дни юначният българин е известен най-вече със своето съкровище, натрупано от него и четата му по време на дългите години хайдутство. Това съкровище е плод на хиляди митове и легенди. Говори се, че след всеки обир по-голямата част от откраднатото било старателно скривано в някоя пещера.
Съществуват предания не за една или две пещери, които Вълчан войвода е използвал, за да съхранява несметните си съкровища. Богатството му е било толкова голямо, че се разказва как хайдутинът е пратил свои хора при руския цар, които да уговорят Русия да започне война с Османската империя, а войводата обещал да заплати всички разходи. Според друга легенда, Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Висшата българска школа – Университета.
Множество пещери и местности са били разкопавани от иманяри през последните два века в търсене на съкровищата, но все още тяхната съдба е неизвестна. Безспорно, Вълчан войвода е една от най-мистичните личности в нашата история, най-вече пора- ди множеството противоречиви сведения за живота му. Въпреки че липсват конкретни исторически данни, той е оставил ярка следа в съзнанието на българите от първата половина на XIX век. Със закрилата, която е осигурявал на народа и със стремежа си да възстанови България, той се явява като един от първите активни борци за национално освобождение.
Съдбата на богатствата, които Вълчан и четата му натрупват, е все още незнайна, но нека се надяваме, че ако те съществуват, то по-голямата част от тях са похарчени в името на неговия идеал – запазена и свободна България. Вълчан войвода е реална личност, чиито постижения и заслуги са толкова значими, че граничат с легендарното. Това е поредната история от родния летопис, която попада между мита и реалността и едва ли някога ще разберем каква е била истината.
Източник: bulgarianhistory.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
