Иван Вазов е един от типичните представители на българската литература през първите две десетилетия след Освобождението.
Още приживе го наричат „Патриархът на българската литература” и тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата история.
Роден на 9 юли през 1850 година в китното задбалканско градче Сопот, израснал сред дивната природа, Иван Минчов Вазов още от дете се възхищава от неповторимите гледки, изпълва се с благоговение пред величието на Стара планина и истински обиква българското. Строгата патриархална атмосфера, която цари в дома му, изгражда неговия характер.
Още от дете се увлича от писането, от родната реч, приказките, пословиците и поговорките и проявява жив интерес към литературните занимания. Срещнал съпротивата на баща си, той открива съмишленик в лицето на своята майка. Съба Вазова застава плътно до първородния си син, подкрепяйки го в първите му поетични опити.
Взема дейно участие в културния живот на България като критик, публицист, редактор, депутат в Областното събрание и писател. В продължение на 5 години със своя приятел Константин Величков участва в редактирането на вестника „Народний глас“. Води пламенна опозиция със субсидирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. Вазов е един от хората, противопоставили се на въвличането на България в Първата световна война. Когато това се случва той възпява в стиховете си победите на българските войски.
За периода от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“.
През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година. Там разгръща активна творческа дейност, основава списание „Денница“, продължава да пише и създава сборника с разкази „Драски и шарки“ и романа „Нова земя“.
Художествената стихия на Иван Вазов е изображението на социално-битовия живот на българина. Така, творчеството му се превръща от една страна в епос за бита и народопсихологията на българите, а от друга възпява историческите преломи в националната ни съдба.
Силен, ярък и непреклонен, Иван Вазов безспорно е истински гений на българската литература, колосът, символизиращ родното, олицетворяващ цялото величие на България.
Цялото си имущество Иван Вазов завещава на един от братята си, който се намира в трудно финансово положение. След смъртта му обаче тогавашният министър-председател Стамболийски прокарва закон за създаването на музей на Вазов. С този закон къщата му в София и цялото му имущество са национализирани без компенсация.
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
