Къснонеолитното селище Тополница е разположено на ниското възвишение Кременица, недалеч от десния бряг на река Струма, на юг от българското село Тополница и само на 2 км. от граничния пункт Кулата.
Простирало се е на площ около 40 декара. Българо-гръцката граница днес го дели на два сектора – български (сектор Тополница ) и гръцки (сектор Промахон ). Затова този праисторически археологически обект е известен като Промахон-Тополница, а намерените предмети формират късно-неолитната култура Тополница-Акропотамос.
Поради доминиращото географско положение на селището вероятно жителите му са контролирали по определен начин прохода Промахон , а с това и търговския път по река Струма.Животът в селището е продължил около 500 години – от около 5100 г. пр. Хр. До 4600 г. пр. Хр., когато жителите му го напускат завинаги и се пренасят да живеят на юг.
Селището е било плътно застроено с долепени една до друга частично вкопани в земята постройки, които образуват голям архитектурен ансамбъл. Стените на жилищата били от колове, преплетени с плет, обмазан с глина. Вероятно повечето жилища са имали общ равен покрив, може би използван като своеобразна тераса през лятото. От изток селището е било укрепено с палисада – ограда от масивни дървени колове.
В сектор Промахон е открит уникален неолитен храм. Той е бил двуетажен. На долния етаж, вкопан в земята на дълбочина 5 м., се извършвали жертвопринушения, за което съдим по намерените многобройни аскоси, светилници, керамични съдове, антропоморфни фигурки и др. Многобройни черепи на бикове (букрании) са украсявали стените му, затова археолозите са го нарекли „храма на бика”. В селището са открити и фрагменти от три големи антропоморфни глинени релефа, високи 0.50 – 1.00 м, украсявали стените на друг храм.
Днес два от тях са изложени в националния исторически музей в София. Земеделието и животновъдството са били в основата на селищното стопанство. Хората отглеждали говеда, дребни кози и овце. По намерените многобройни тежести за стан и прешлени за вретено разбираме, че тъкачеството е добре развито. Оръдията били от камък, кремък, кост и рог. Откритите от археолозите металургични топилни са рай-ранните сред намерените досега на територията на България и показват, че тук е била обработвана и самородна мед.
Керамиката е изключително висококачествена и богато украсена – с рисувани орнаменти, нанесени с черна и тъмнокафява боя, с битум и широки червени ленти или с двуцветна украса. Битумът е природно органично вещество, извличано от скалите. Поради лепливостта му хората го използвали като залепваща смола още през старокаменната епоха. В Тополница се прилагала характерна техника за украсяване на съдовете. Върху брезова кора врязвали спираловидни орнаменти и оформените декоративни пана залепяли към повърхността на съда с помощта на битум.
Сред важните открития, направени в Тополница, е установяването на най-ранната гафитна рисунка на Балканите. По всяка вероятност именно тук идеята за украсяването на съдовете с графит се разпростанява и по-късно се превръща в характерен белег на всички енеолитни култури на територията на България. В селището е открито огромно количество цели и фрагментирани глинени антропоморфни фигурки, повечето от които са мъжки. Те разкриват естетическите представи и художествените умения на своите създатели.
Откритията в Тополница потвърждават, че селището, разположено на границата на Егейския свят и Централните Балкани, през VI-V хил. пр. Хр. е играло ключова роля в историческото развитие на Балканския полуосторов като свързващо звено между Южните и Северните Балкани. През късния неолит тук се установяват носителите на една нова, непозната до тогава култура. Нейната поява променя коренно облика на културата и структурата на неолитната поселищна система в средното и долното поречие на Струма, затова проучването на праисторическото селище Тополница е от изключително значение за праисторията на Балканите.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.