През 1836 г. в село Каломен се ражда отец Пахомий Стоянов – игумен на Дряновския манастир, патриот, служил в манастира отпреди Априлското въстание. Дейността му продължила 28 години.
На 26.ІV.1871 г. при него дошли отец Матей Преображенски, Бачо Киро с единия си брат поп Гавраил, придружени от двама-трима души от селата Михалци, Мусина, Вишовград и Голямо Яларе.
Отец Матей развел другарите си по манастирската околност и из 75-те манастирски стаи, а след това наредил на игумена, явно по разпореждане на В. Левски, да се направят 3 хамбара за събиране на жито и други зърнени храни.
Отец Пахомий се заел със задачата и в хамбарите били събрани 3800 крини жито, 1600 крини царевица и ечемик и 2000 оки фасул. Манастирът щял да бъде хранителна база за бъдещите въстаници.
На 3 май 1871 г. в манастира вечерта пристигнал Васил Левски, придружен само от един другар. Предполага се, че бил Христо Иванов – Големия. След малко, като че случайно, дошъл и отец Матей, уж съвсем непознат на другите. Разговаряли с игумена до късно. Към полунощ обърнали разговора върху бъдещото общо въстание в България – за начина, по който ще стане, за голямата нужда от пари за оръжие и подготовката му и как всеки истински българин трябва да помогне, за да се изкара делото до добър край. Стигнало се до предложението отец Пахомий да дари за народното дело 120 турски лири. Той с готовност им дал, но само 60, защото нямал повече. Левски и другарите му дали разписка, отпечатана в Букурещ. Отец Прокопий дарил 10 лири, за което също му издали разписка.
Апостола дал наставления какви хора да се приемат в манастира, на кои да говорят по въстанието. А за да не стане някоя „погрешка”, връчил на игумена един особен билет (подпечатан и подписан), та да може отецът да изисква подобен белег от всички други, които биха се представили за работници по делото.
Левски се простил с игумена и тръгнал с другарите си за Мерданския манастир, който според тефтерите трябвало да брои 40000 гроша. Казал, че събраните пари ще бъдат изпратени в Прусия за пушки и револвери.
Отец Пахомий и манастирските братя напълнили хамбарите, приготвили припаси и съоръжения. Само през 1875 г. в светата обител били доставени 1000 оки ориз, 2000 оки сол, 120 оки барут, 6 револвера с патроните, 25 саби и ками, 12 пушки явзалии, 5 шишанета, 200 оки куршуми, 20 чанти, 10 мушами, 50 чифта цървули.
Главна връзка на отец Пахомий по снабдяване манастира с храни и с оръжие бил Радко Радославов, учител в Дряново, а втора връзка – Троянският манастир.
На 8.І.1876 г. при отец Пахомий пристигнал Алекси Станчев от Дряново, за да го заведе в дома на даскал Радко, при когото бил дошъл революционерът Георги Измирлиев. Поискали му пари за пушки и пищови. Той имал само 12 лири, които веднага дал. На тръгване го помолили да заплати и барута, който щял скоро да се докара в манастира, задължили го събира още пушки, дето намери у приятели и познати.
След няколко дни Алекси Станчев докарал в манастира един конски товар барут, за който игуменът броил исканите пари. Заплатил и барута, донесен от Пенчо Шишчето от Дряново в две газени тенекии, и 30 оки барут, донесен от Троянския манастир. Пахомий купил от Търново и 60 оки олово за правене на куршуми. Скоро Рачо п. Николов от Дряново докарал още няколко десетки оки олово.
До средата на април 1876 г. в манастира трескаво се подготвяли за въстанието. Игуменът със своите калугери приготвили около 6000 фишека и пак останал барут около 120 оки.
На 15.ІV. от сeло Лесичарка, Габровско, пристигнал един апостол, който 5-6 дни разглеждал внимателно всички места в манастира и около него, после се преоблякъл в селски дрехи и тръгнал за Лясковец и Г. Оряховица с думите: „Въстанието е на прага, ще се повдигне до няколко дни!” Предполага се, че бил Георги Измирлиев-Македончето.
Така и след обесването на Апостола през 1873 г. отец Пахомий продължил да изпълнява „наредата” и дори я преизпълнил като подготвил манастира за „съдбовния час и ден”.
Родолюбивият свещеник починал през 1892 г.
Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА, историк –краевед, Гр. Бяла черква
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.