На 30 октомври църквата почита Св. крал Стефан Милутин!

Св. крал Стефан Милутин е бил син на сръбския крал Урош I (1243-1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1275 г. и царувал 45 години.

При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282-1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия – имало вече около 16 епархии.

Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).

В Хилендарския манастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на манастира от нападения на морски разбойници; подарил на манастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и манастир „Св. Архангели Михаил и Гавриил“, и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и манастири, от които най-хубави били: „Св. Богородица“ в Грачаница (до Прищина) и Банският манастир „Св. Стефан“ (близо до пътя Митровица – Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и манастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, „Св. Георги“ в Кичевско).

За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.

Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при манастира „Св. Иоан Предтеча“.

Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.

Щедро дарявал материална помощ и на манастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.

В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския манастир.

Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.

Раклата с мощите на Св. Крал (Стефан Милутин) в църквата „Св. Неделя“ в София Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.

Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1320 година. (Чества се на 30 октомври)

Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.

След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския манастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква „Св. Неделя“ и са предмет на благоговейна почит от православните християни.

Източник: pravoslavieto.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!