За първи път Самарското знаме участва в боя при Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. Той започва при изгрев слънце.
Под прикритието на черкези отоманската империя предприема атака срещу оставения за отбрана на града отряд. Българите и руските доброволци били няколко пъти по-малко от противника, но отбивали една след друга атаките му.
В 11,30 часа войската на Сюлейман паша открива силен артилерийски огън и започва настъпление срещу центъра на лявото крило на опълченските позиции. С удари на щик опълченците отблъскват неприятеля, но скоро се оказват обградени от всички страни. Отоманците се стремят да стегнат обръча и да пленят знамето. Положението става критично. Тогава подполковник Калитин взема решение да направи пробив към своите през вражеските редове и дружината му се устремява напред. Пада знаменосецът Антон Марченко, но знамето незабавно излита нагоре, подхванато от ръцете на асистента Булаич. Той също е убит. Покосени са още двама опълченци, поемайки от ръце на ръце скъпоценната светиня на войсковата чест. Знамето е поето от самия командир, но два неприятелски куршума го повалят от коня и то пада от ръцете му. Окуражени, отоманците се опитват да го отнесат заедно с тялото на подполковник Калитин, но това се оказва невъзможно. То отново се появява ту в ръцете на един, ту в ръцете на друг опълченец. Руският подофицер Фома Тимофеев го предава на българския опълченец Никола Корчев и той успява да го изнесе от тежката битка. Превърнало се в символ на българската свобода, Самарското знаме е спасени с цената на скъпи жертви. То се развява гордо и от върха на българското безсмъртие – Шипка.
На 8 август 1877 г. генерал Столетов изпраща тревожно съобщение до генерал Радецки:
„… Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждам като на длан, се разгръща срещу нас на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение. Ще се защитаваме докрай, но подкрепления са крайно необходими.”
Разкъсано в епичните битки, но спасено, днес Самарското знаме е реставрирано във Военно-историческия музей в София. На 30.VІІІ.1980 г. е наградено с орден „За храброст” І степен. Копия от него има в Москва, София, Стара Загора и Шипка. Досега оригиналът е изнасян от Националния военно-исторически музей само два пъти – през 1907 г. за тържествата на Шипка по случай 30-годишнината от обявяването на Руско-турската освободителна война и през 1934 г. при откриването на паметника на Шипка. През 1907 г. живите опълченци минават в церемониален марш под Самарското знаме, носено от Никола Корчев. Това е повод военният художник на българската войска Ярослав Вешин да нарисува картината „Самарското знаме” – един от шедьоврите на съвременната живопис.
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
