Със стройната си осанка Васил Левски силно впечатлявал другите, а като се прибави особената му привлекателност и вълнуващо слово – може да се разбере как е увличал, как е разпалвал бунтовния дух в душите на своите събратя по идея и съдба.
Отначало Левски доразвива и разширява идеята на Г. С. Раковски относно четническата тактика, според него всяка чета трябва да е многобройна като „легион“, а не малобройна. После сам стига до идеята за подготовка на народа чрез вътрешна революционна организация, чрез мрежа от комитети за масова подготовка на целия народ за борба за освобождение.
В красива бяла въстаническа униформа, в която е облечен В. Левски в известната снимка, подпрян на сабята си се забелязва неговата стройна фигура, излъчваща мъжественост. Левски е сниман през 1869 г. с униформата на Сребро Стойновски, а не както до сега се пишеше, че е в униформата на Бранислав Велешки, охранител на Раковски. Ако се сравняват двете снимки – тая на Левски и тая на Велешки ясно се вижда очевадната разлика. Униформата, в която е сниман Левски, е много по-стегната, спретната и красива, отговаряща на осанката му.
Какво казват за Апостола негови съвременници, които го познават отблизо:
Христо БОТЕВ в писмо до Киро Тулешков дава прекрасна характеристика за Дякона като го описва като „нечут характер“ в престоя в мелницата.
Панайот ХИТОВ: рисува своя знаменосец от 1867 г. като човек, който „деретата като сърна прескачаше“ и …“по скалите и по върховете планински той се катереше като дива коза“. А това е могъл да върши юнак, който пак по П. Хитов – е „жив, пъргав, жилав…неустрашим. Не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше…“
Георги С. РАКОВСКИ пръв съзира преди всички превъзходната физическа сложеност на своя „легист“ Васил Ив. Кунчев и заради това още в 1862 г. фактически заменя фамилното му име и узакони завинаги псевдонима „Лъвски (Левски).
Георги Я. КИРКОВ: „…бодра и твърде рано развита натура…надарена със сила…“
Захари СТОЯНОВ: „Когато (през юни 1862 г.) (Първата бълг. Легия- б. М. А. българските доброволци приближили до Стамбул капия (турска крепост в Белград) Левски бил първият, който се метнал на калето…като същински лъв…“
Стоян ЗАИМОВ: „През пролетния сезон на 1866 г. (в село Еникьой, Добруджа, където Левски учителства) Васил организирал гимнастически дружини (такива организирал преди това и в с. Войнягово, Карловско (където също бил учител – б. М. А.), членовете на тия дружини се упражнявали в следното: прескачали ровове, катерели се по дърветата, надбягвали се в тичане, с пушки на нишан (белег, знак) мерели, боричкали се… Дяконът бил майстор на всичките гореизброени гимнастически упражнения, с гъвкавостта на тялото си той е спечелил любовта на еникьойци.“
След разпускането на Първата българска легия в Белград Левски и другарят му Христо Иванов – Книговезеца посещават в неделен ден сръбската казарма и се срещат със свои познайници, бивши „легисти“. Веднъж Христо въодушевено предлага на Левски: „Ако си мераклия, Василе, нека вземем по една сабя и да му теглим по един талим (военно обучение – б. М. А. ) Това, което научихме в легията на бая Раковски, не бива да го забравяме. Ще ни дотрябва то! Докато не освободим нашето мило отечество, няма да се оставим на мира! Аз ката неделя идвам тук на талим!
– Много добре! – зарадван казал Апостола. – Донеси сабите и да започваме. Сега ще мушкаме чучули, но ще дойде време да обърнем сабите и против тираните!“
Левски въвежда физическите упражнения не за развлечение, нито е младежко увлечение. Те са напълно осъзнати действия, предизвикани от необходимостта за физическо укрепване и за придобиване на бойни качества, крайно необходими за издръжливостта на бъдещите борци в борбата за свобода.
Киро ТУЛЕШКОВ още в 1868 г. твърди, че В. Левски има „жизнеността да ръководи“.
В издирването на нови, малко познати, данни за Левски и неговото прозвище, открих нов вариант за неговото „кръщене“ с „Лъвския“. Това е вписано в кратък стих за негов съидейник и революционен деятел, с когото са били през периода 1866-68 г. в Еникьой, бил Левски, а Манчо Джуджев в с. Зибил в Добруджа в близост до Енокьой, където Левски учил младежите на физическа издръжливост.Манчо Джуджев написал кратък стих, който после е вписан в песнопойка на П. Р. Славейков. Стихът е следният:
„Дяконе Василе, Левски те кръстихме
кугато ний тугас
от Ени кьой в Конгас
като прескочи х. Гергювата мааза.“
Манчо Джуджев
По тоя безспорен документ Манчо Джуджев е наречен „кръстник на Левски“. Имали са тясна дружба и единомислие по революционните дела, което продължило по време на дейността на Апостола по вътрешната революционна Организация, а после Манчо участва в Априлското въстание, основата за което бе поставена от Левски.
Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.