Търновският патриарх Евтимий, защитавал Търново докрай. През 1375 г. Евтимий е избран за български патриарх.
На 23 години той оставил знатното си болярско потекло и станал монах в Килифаревския манастир. Там възрастнал духовно под ръководството на най-известния български исихаст Теодосий Търновски.
След неговата смърт в Цариград Евтимий останал в знаменития тамошен манастир „Студион”, ала, за да избяга от известността и славата, които бързо го споходили, преминал във Великата лавра Атон.
Тук наклеветен, че крие в килията си голямо съкровище на българските царе бива обследван лично от император Йоан V Палеолог. Заточен е на остров Лимнос. През 1371 г. най-сетне се прибрал в отечеството си. Заживял в пещера на десетина километра от Търново и построил църквата „Св. Троица”, около която се оформил манастир.
Един от най-важните въпросите, с които Евтимий се залавя, е този за правописа и грешките в текстовете на богословските книги. В създадената от него Търновска книжовно-просветна школа посвещава много време на правописната реформа. Редактира богослужебните книги в съгласие с първоизточниците и осъвременява българския език. В резултат на дейността му тази просветна школа се превръща в Академия на българската книжнина и богословска мисъл.
След като през 1375 г. е избран за български патриарх, приел поста без възражения – нали св. Теодосий му предсказал, че Бог му е отредил да патриаршества във времето, когато българското царство ще рухне под османски ятаган. Като истински светилник той осиял западащата вече държава, борел се срещу ересите и разпуснатостта на нравите, бащински се грижел за страдащи и онеправдани – „последний бранител и последний цар”, по думите на Иван Вазов. В ней-тежките робски дни на 1393 г. Евтимий отдава силите си на страдащото население: утешава, помага, крачи заедно с изгнаниците. Най-ярко описание на сърцераздирателните тежки дни ни дава Григорий Цамблак:
„Картината беше такава, че можеше да накара и камъка да заплаче… всички падаха на колене и целуваха дрехите, краката и ръцете му, от вяра скубаха тревата, по която стъпваше…”
Осъден е на посичане при лобната скала. Евтимий склонил глава за мъченическа смърт, но едва замахнала, ръката на палача се вцепенила. Поразени от чудото, турците побързали да го изпратят на заточение далеч на юг. Търновци плачели като осиротели деца. „на светата Троица ви оставям, сега и навеки”, бил неговият прощален благослов.
Елена ВАЧЕВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
