На 28 октомври църквата почита Св. Димитрий Ростовски!
Св. Димитрий Ростовски се е родил в 1651 г. в гр. Макаров, при Киев. При светото Кръщение бил наречен Даниил.
Баща му Сава бил офицер.
Даниил постъпил на училище в Киев. Още от ранни години проявявал усърдие както в молитвата, така и в учението. Предпочитал да чете книги и да слуша благочестиви разговори, вместо да се увлича в шумните игри на своите съученици.
С течение на времето това настроение у него се засилило. На 18-годишна възраст, с благословение на родителите си, постъпил монах в киевския Кириловски манастир. Бил постриган в 1668 г. с името Димитрий.
В манастира младият монах Димитрий укрепнал във вярата и благочестието. Наред с богословски и други науки се заловил да изучава и разни езици.
Надарен от Бога с богати умствени сили, той употребил за добро тия скъпоценни дарове. Подобно на верния служител от притчата на Господа за талантите (Мат. 25:14-30), той преумножил поверените му таланти, като ги посветил в служба на Бога и ближните. Димитрий проповядвал вдъхновено словото Божие в Киев, Чернигов и разни манастири. Станал игумен на Максаковския, а по-късно на Батуринския манастир. Мъдрите и красноречиви негови проповеди привличали множество слушатели.
В Руската църква по това време се чувствала силно нуждата да се съберат житията на светиите.
Митрополит Макарий Московски (XVI в.) бил подел отдавна това дело. В своите „Четии Миней“ той събрал много жития на светии из разни книги. След това Киевският митрополит Петър Могила пожелал да издаде тия творения на по-достъпен език, но умрял, без да може да изпълни намерението си. Новият Киевски митрополит Варлаам търсел човек, комуто би могъл да възложи тая задача. И намерил тоя човек в лицето на духовника Димитрий, станал вече известен както с благочестието, така и с учеността и трудолюбието си.
Димитрий започнал тоя полезен труд, когато бил игумен на Батуринския манастир. Работил в тая област в продължение на 20 години като архимандрит в Чернигов и Новгород – Северски и като митрополит Ростовски. Той събрал житията на светиите в „Четии-Минеи“, подредил ги по месеци и дни. С това заслужил голямото признание както на Руската така и на другите православни църкви.
Между това император Петър Велики (1672-1725 г.) назначил Димитрий за митрополит Сибирски и Тоболски. Но започнатото от него дело и разстроеното му здраве не му позволявали да предприеме далечно пътуване за Сибир. Затова бил преназначен за митрополит Ростовски и Ярославски.
В тоя висок сан Димитрий усилил още повече трудовете си, като е имал за правило думите на Спасителя: „От всекиго, комуто е много дадено, много и ще се поиска“ (Лук. 12:48).
Той се грижел неуморно за благото на огромното си паство. Устроил в гр. Ростов училище на свои средства. Следял преподаванията и сам често преподавал, когато това му позволявали разнообразните занятия. С уроци и проповеди непрестанно изяснявал Христовото учение. Въздържан, богобоязлив, честен, благ, състрадателен и достъпен за всички, той помагал на ближните: на драго сърце давал съвети и наставления, посещавал болни, раздавал щедро на бедните храна и облекло.
Непрекъснатите архипастирски грижи и дела не му пречели да продължава усърдно събирането и съставянето на жития. Освен тях написал и много други книги с духовно съдържание. Показал се автор на молитви и духовни книги.
Смъртта прекратила рано живота на светителя. На 58 години той заболял и почувствал своя край, макар болестта да не изглеждала смъртоносна и да не внушавала опасения. В навечерието на своята кончина той повикал при себе си певците и изслушал с внимание създадените от самия него духовни песни. Като изпратил всички, той задържал един от певците, който му помагал усърдно в преписването на съчинения. Беседвал дълго с него за живота, за длъжностите на християнина. След това го освободил. Като го изпратил до вратата на килията си, поклонил му се ниско и му благодарил за всички, оказани от него услуги.
– На мене ли, последния служител, ти се кланяш тъй ниско, владико свети? – запитал смутен певецът.
Митрополитът пак му се поклонил, като повторил:
– Благодаря ти!
След това коленичил и почнал да се моли.
Певецът си отишъл в своя дом с тъжно предчувствие.
На другия ден, рано сутринта, камбанният звън известил за смъртта на светителя.
Хората от митрополията го намерили умрял на колене, както се молел. Това станало в Ростов на 21 септември 1709 година.
Приживе светителят бил раздал на бедните всичко, което имал. При смъртта му в килията не намерили нищо друго, освен свещени книги.
Четиридесет и три години подир смъртта на св. Димитрий Ростовски (2863 г.) честните му мощи и самите одежди били открити в гроба му нетленни. В 1763 г. по заповед на императрица Екатерина Велика те били поставени в сребърен ковчег.
Източник:pravoslavieto.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
