Българският кан Тервел присъства в културната памет на Европа от Константинопол до Рим.
Той приел християнството и получил титлата кесар за помощта при възкачването на престола на Юстиниан II през 705 г. Тази титла била давана обикновено на сина на императора и била много висока, втора по значимост християнска титла във Византия. От същото време има запазен надпис: „Богородице, помагай на кесаря Тервел.” В оловните си печати е представен винаги с християнските си инсигнии.
Тервел е бил светец и в Източната, и в Западната църква, но е запазен само като такъв на запад – нещо, за което Паисий горчиво упреква българите. Това е св. Тривелий, чиято иконография виждаме за първи път едва по времето на българското Възраждане, но имаме много сведения, че служби и иконография на светеца е имало на Запад през цялото Средновековие.
Това било свързано безсъмнено с огромната роля на Тервел за отблъскването на арабите при Константинопол през 718 г. Едновременно той е светец и с това, че става монах в края на живота си под името Теоктист.
Така да се разпространи култът и на изток, и на запад към един източен владетел на езическа държава е действително уникално явление. От края на XV и началото на XVI век има няколко писмени свидетелства за това – в една история на Сабелико, венециански историк, и в Бенедиктинските хроники. На прочутия стенопис във Верона българският владетел е с гугъл на главата като монах и има надпис „rex bulgarorum” (крал на българите) с текст:
„Покръсти се българският владетел. След като видя, че народът му е верен, остави кралството си и трона на по-големия си син, усамоти се в манастир и прие монашески сан”. Подобни свидетелства откриваме в „Стематографията” на Хр. Жефарович, в Паисиевата история (той е първият светец), по-късно у Захари Зограф и всички останали знайни и незнайни зографи.
В Преображенския и в Троянския манастир той е титулуван „крал Тривелий” и рисуван като крал с корона, скиптър и жезъл. Изписан е с ведър поглед и с достойнство. В същото време в Рилския манастир, в Хилендарския манастир, в Старо село, Радомирско и Бейовата църква до Самоков откриваме Тривелий като монах. Той тук е представен с изпито аскетично лице с гугъл и тъмна монашеска дреха. На някои икони кан Тервел, св. крал Тривелий, монах Теоктист е изобразен редом със св. цар Борис I – Михаил.
Румен РУСЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.