При цар Иван Асен ІІ България е могъща държава!

Чрез умела дипломация, династични бракове и силна централна власт Иван Асен II превръща България в могъща държава.

През 1218 г. Иван Асен ІІ поема короната на българските царе.

Иван Асен II заема престола след 10 г. престой в Галичкото княжество. Новият български цар бързо се ориентира в балканската мозайка от многобройни държавици и самостоятелни области, чиито владетели участват в тъмни съюзи.

Той урежда проблемите на северозападната граница, като се сродява с унгарския крал Андрей II. Спорните области – Белградска и Браничевска, се връщат на България като зестра в брака му с унгарската принцеса Анна през 1221 г. През следващите години династическите бракове се превръщат в любим прийом на Иван Асен II при решаване на трудни дипломатически проблеми.

Иван Асен ІІ внимателно наблюдава процесите на Балканите, без да взима страна в изостреното съперничество между наследниците на Византия – Епирското деспотство и Никейската империя. От средата на второто десетилетие на ХIII в. на Балканите се издига Епирската държава.

Нейният владетел Теодор Комнин (1215-1230 г.) изявява открито претенции към всички територии на бившата Византийска империя. Възползвайки се от междуособиците при Борил и слабостта на Латинската империя, той завладява Македония, Западна Тракия до река Марица, а през 1224 г. ликвидира Солунското латинско кралство.

Очертава се сблъсък за завладяване на нови или за запазване на вече овладени територии. Трите заинтересовани страни – Никейската империя, Епирската държава и Латинската империя обръщат поглед към България. Пръв започва преговори владетелят на Епирското депотство Теодор Комнин.

През 1224-1227 г. той търси подкрепата на Търново срещу Латинската империя. В името на добросъседските отношения Иван Асен приема предложения съюз въпреки териториалните си претенции към Македония и Тракия. Договор е скрепен с брака на Мануил Комнин – брат на Теодор Комнин, и Мария – дъщеря на Иван Асен ІІ от първия му брак.

Към българския владетел неофициални предложения отправят и от Константинопол. След смъртта на латинския император Роберт дьо Куртене (1221-1228 г.) бароните в Константинопол търсят авторитетен и силен регент, който да поеме управлението на тяхната империя до пълнолетието на единадесетгодишния император Балдуин II (1228-1261).

Те преговарят с бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен, с когото в крайна сметка сключват договор (9 април 1229 г в Пуруджа, Итария). Макар и неофициални, в предложенията се говори за годеж между Балдуин II и 2-3-годишната Елена – дъщеря от втория брак на цар Иван Асен ІІ. Чрез него българският владетел би станал настойник на малолетния константинополски император.

Битката при Клокотница и нейните сетнини

Теодор Комнин научава за преговорите и нахлува в България въпреки мирния договор. В сражението при Клокотница (до днешното Хасково) на 9 март 1230 г. цар Иван Асен ІІ разгромява епирската войска и пленява деспота с цялото му семейство.

Българският владетел завладява обширни територии, принадлежали до този момент на Епирското деспотство. Клокотнишката битка нарушава равновесието на силите на Балканите. Без сериозна съпротива и кръвопролития падат Одрин, Димотика, Сяр, Пелагония (Битоля), Прилеп, Велика Влахия (Северна Тесалия) и Албания. Иван Асен ІІ събира дъщеря си с Маунил Комнин и го праща да управлява в Солун като негов васал. С подобен статут е и новият сръбски владетел Стефан Владислав (1234-1249), който също се сродява с Иван Асен и признава зависимостта си от него.

След битката при Клокотница България се превръща в първостепенна сила в европейския югоизток, а нейният владетел Иван Асен ІІ по примера на цар Симеон се титулува “цар на българи и гърци”. Той започва да сече златни монети със своя лик. Посещава Света гора на Халкидическия полуостров и богато дарява манастирите.

Както личи от грамотата, която издава на българския Зографски манастир, цар Иван Асен ІІ сключва договор и дава привилегии на търговците от адриатическата република Дубровник, описани в специална грамота от 1230 г.

Година след победата, през пролетта на 1231 г. бившият йерусалимски крал Йоан дьо Бриен е обявен за регент на Балдуин II (1228-1256) и е коронован за император на Латинската империя. Цар Иван Асен ІІ вижда в това заплаха за България и се ориентира към съюз с Никейската империя, която открито се противопоставя на латинците в Константинопол.

Възстановяване на Българската патриаршия

След разрива на Иван Асен ІІ с Константинопол у българския владетел назрява желание да прекрати унията с Рим, сключена от Калоян. И преди него българските владетели не променят с нищо религиозната практика в България, защото се отнасят към унията с Рим като към формален политически акт.

Папската курия изцяло подкрепя Латинската империя и това е удобен повод за скъсване на унията. Българският владетел се възползва от желанието на Никея – един от големите центрове на православието – за военен съюз с Търново и поставя въпроса за независима българска църква. В 1235 г. след сложни дипломатически ходове цар Иван Асен ІІ и никейският император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222-1254) сключват антилатински съюз в Галиполи. Той е скрепен с брака на деветгодишна дъщерята на българския владетел Елена с малолетния син на никейския император – Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258). Императорът признава всички териториални придобивки на българите след Клокотнишката битка. Нещо повече – на църковен събор в Лампсак Търновската архиепископия е провъзгласена официално за патриаршия. Новият български патриарх Йоаким е ръкоположен в Никея.

Новите съюзници започват военни действия в Тракия. Те опустошават околностите на Константинопол, докато латинските рицари безпомощно наблюдават от градските стени. Тяхната империя е намалена вече до самата столица, нейните непосредствени околности и тясна ивица земя на малоазийското крайбрежие. На следната 1236 г. никейският флот обсажда града по море. Изведнъж българският владетел се оттегля от участие във военните действия. Вероятно той разбира, че неговите войници ще проливат кръвта си само за да може Йоан ІІІ Дука Ватаци да стане император в Константинопол.

В 1237 г. в Константинопол умира император Жан дьо Бриен. Цар Иван Асен ІІ реагира бързо. Той разваля съюза си с Йоан ІІІ Дука Ватаци, разтрогва брака на дъщеря си Елена и започва преговори с латинците чрез епископа на Перуджа. Съюзява се с латинците против никейците и с помощта на кумани и рицари обсажда силната крепост Цурулум (Чорлу). По време на обсадата пристига известие, че в столицата Търново внезапно умират царицата, едно от царските деца и патриархът. Цар Иван Асен ІІ решава, че това е Божие наказание, възстановява съюза си с Йоан ІІІ Дука Ватаци и връща Елена в Никея. Най-вероятно българският владетел разбира, че не може да очаква нищо от рицарите в Константинопол, което е причината за тази рязка промяна в неговата политика.

Последните години от живота на Иван Асен ІІ преминават спокойно. Към края на 1237 г. той се жени за дъщерята на Теодор Комнин – Ирина, която живее като пленница в неговия дворец, и престава да се интересува от Солун, който оставя на тъста си. Цар Иван Асен ІІ умира в мир с всички свои съседи на 24 юни 1241 г.

По негово време България граничи на три морета: Черно, Бяло и Адриатическо. Споменът за величието на неговото управление е толкова силен, че се съхранява чак до епохата на Българското възраждане. Съобразен с политиката на българската държава след Освобождението, той се превръща в идеал за българските политици.

Източник: pamettanabulgarite.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!