Павел Миков Панов е български офицер (полковник). Командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк през Втората световна война.
Герой от Първата и Втората световни войни. Награден с 3 ордена „За храброст“ и 3 ордена „За военна c“. Убит през 1945 г. от така наречения „Народен съд“, противоконституционен орган на комунистическия режим установен в България след преврата от 1944 г.
Павел Панов е роден в Галово, Врачанска област на 25 октомври 1895 година. През 1917 година завършва 38-ми випуск на Военното училище в София.
Бойното си кръщене получава на фронта през Първата световна война в състава на 51-ви пехотен резервен полк с командир полковник Иван Жабински, част от 6-та пехотна бдинска дивизия с командир генерал-майор Христо Попов, влизаща в състава на Първа армия с командири генерал-майор Климент Бояджиев, а по-късно и генерал-майор Димитър Гешов. Взема участие в сраженията при Връшка чука, Нишка операция, Леринска операция, Битолско настъпление. Отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. Награден с орден „За храброст“ – 1915 – 1918 и три ордена „За военна заслуга“.
Полковник Павел Панов взема участие във Втората световна война, като на 12 май 1942 година е назначен за командир на 36-ти пехотен козлодуйски полк, който от 12 април 1944 влиза в състава на 29-а пехотна дивизия към 1-ви корпус. На 17 септември 1944 г. полкът е прегрупиран във 2-а пехотна тракийска дивизия с командир генерал-майор Никола Генчев, в състава на новосформираната Първа българска армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев. Участва в тежките боеве при Крива паланка, Страцин, Куманово (Страцинско-Кумановската операция), река Пчиня, Нови чифлик. За проявен героизъм и отлична военна техника е награден с два ордена „За храброст“, връчени му от генерал Владимир Стойчев на парада в Скопие, състоял се на 15 ноември 1944. Единият е за боевете при Крива паланка, а другият за битката при Страцин. Лично от командира на Първа армия има уверението, че ще бъде произведен в чин генерал.
На 7 декември 1944 г. се завръща в Родината. Яхнал бял кон, начело на полка си, полковник Павел Панов е посрещнат като герой. След официалния парад, благодарствените речи и възхвала на завърналите се герои, полковник Павел Панов е отведен от партизаните. След няколко месеца се разбира, че е осъден на смърт и разстрелян от така наречения „Народен съд“. Смъртната присъда е изпълнена само няколко часа след като е обявена. На 26 август 1945 г. полковник Павел Панов е уволнен посмъртно от армията.
На 11 септември 1999 г. името му е увековечено на „Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България“, който се намира в центъра на София, пред Националния дворец на културата.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.