На 22 октомври 1879 г. е открито Областното събрание на Източна Румелия!

На 22 октомври 1879 г. е открито Областното събрание на Източна Румелия!

Областното събрание е представителен и законодателен орган на автономната област Източна Румелия, която след разпокъсването на Санстефанска България остава в Османската империя. Заседава в Пловдив от 22 октомври 1879 до 22 декември 1884 година.

Сформира се непосредствено след изборите за първо Областно събрание проведени между 7-19 октомври 1879 г., на които за народни представители са избрани 31 българи и 5 чужденци.

Областното събрание на Източна Румелия разглежда и гласува предложени от генерал-губернатора (също наричан главен управител) или от народните представители законопроекти, които трябва да получат и одобрението на султана. Ако до едномесечен срок той не се произнесе по гласуваните предложения, те автоматично придобиват силата на законови актове. Законопроект, внесен от народните представители, трябва да бъде подкрепен поне от шестима от тях. Всеки законопроект може да бъде оттеглен от генерал-губернатора, ако вече не се е гласувало „върху целокупността му“.

То има контролни функции върху изпълнителната власт – приема бюджета на областта, контролира действията на директорите. Народните представители имат право да отправят питания и могат да предизвикат отстраняване на представители от изпълнителната власт. Събранието може да повдига обвинения за измяна или нарушаване на Органическия устав и срещу генерал-губернатора с необходимо квалифицирано мнозинство. Депутатите имат решаваща дума и за външните заеми.

Между отделните сесии на Областното събрание неговите функции се изпълняват от 10-членен постоянен комитет. В него влизат депутати, избирани по сложна процедура, целяща гарантирано избиране и на представители на други верски общности.

В Областното народно събрание заседават 56 народни представители. От тях 10 участват по право – мюфтията, главният равин, религиозните водачи на петте християнски общности, главният контрольор на финансите, председателят на Върховния съд и председателят на Върховното съдилище за административни разпри. Още 10 народни представители се назначават от генерал-губернатора. Те се избират между стоте най-лични „земевладелци, търговци и промишленици, измежду чиновниците в Гражданското управление и съдиите“ и гражданите с университетски дипломи, които вършат някое свободно занятие и имат диплома за доктор или адвокат.

Останалите 36 народни представители се избират с пряко и тайно гласуване от населението на областта. На всеки две години половината от депутатите се сменят с нови.

Според член 86 от Органическия устав Областното събрание „по право се събира в Пловдив на обикновена сесия, всяка година, вторий понеделник на месец октомврий по Юлианский календар“. Обикновената сесия трае най-много два месеца. Освен това главният управител може да свика събранието на извънредна сесия, който да реши конкретен въпрос.

Право да разтурва Областното събрание има султанът, по предложение на главния управител, след което в рамките на 40 дни се свикват избори, на които се подновява целият състав на камарата.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!