След превземането на Плевен, София, Радомир и Дупница малките и криви улички на Кюстендил са задръстени от керваните на бягащите поробители.
Но югозападните български земи се оказват настрани от главното направление на руската армия, насочено към превземане на Одрин и застрашаващо Цариград. Ето защо след превземането на София основните сили на Западния отряд, командван от ген. Гурко, се насочват към Пазарджик и Пловдив. Малка част заема района около Перник, Радомир, Самоков. В началото на януари 1878 г. в Радомир квартирува четвърти Харковски улански полк, в с. Извор се намира четата на Дядо Ильо войвода. Те нямат нареждане за освобождаване на нови райони.
В тези първи дни на януари започнатото през декември в Трънско и Брезнишко масово освободително въоръжено въстание на селяните обхваща и селата от Кюстендилското краище. Начело на въстаниците застава българинът Симо Соколов, офицер в сръбската армия, вербуван от руското разузнаване. За действията на въстаниците в спомените на Андон Кърпачев се казва: „Преди да дойдат руските войски, още в началото на януари околните села от Босилеградско и Кюстендилско бяха въстанали и бяха избили безмилостно всички турски семейства – мъже, жени, деца, каквито се намираха по селата и всички турски заптиета.“ След като се справят с турската власт по селата, въстаниците се насочват и към Кюстендил, където парализират действията на турското население.
В тези драматични дни съдбата на българското население в Кюстендил и на тъй дълго жадуваната свобода се решава от резултатите и успеха на изпратената при руското командване в Радомир делегация с молба за освобождаване на града. След много трудности, предвид започналите преговори за примирие, благодарение на упоритостта на делегатите, застъпничеството на италианския консул Позитано, на вицегубернатора на София Марин Дринов е взето решение от военния губернатор на София ген. Арнолди руските войски да освободят Кюстендил.
На 23 януари в Кюстендил тържествено влиза втори ескадрон на първи дивизион на четвърти Харковски улански полк и четата на Ильо Марков. Цялото българско население, стекло се на Стамбол капия, с просълзени от радост очи посрещна братята освободители. Георги Ангелов – съвременник и очевидец на този паметен миг пише: „… подполковник Задерновски командва на ескадрона и последния с песен „Ай люле, бай люле“ влиза полека в града, придружен от всичкото население. Войниците носеха тесни панталони, мундири от синьо сукно с жълти нашивки, високи тесни ботуши с големи шпори, сини фуражки с козирог, жълти екселбанти, бозави шинели. Оръжието им се състоеше от дълги саби с бели ремъци, револвер през рамо, малки къси пушки и маждраци с жълти байрачета. Конете им беха църни, високи, добре угоени, когато ездеха, имаха вид величествен. Картина дълбоко впечатлителна, трогателна за петвековния роб. Изобилни сълзи се сипеха по лицата на всеки българин от радост, от възхищение, от душевно вълнение.“
Радостта на българското население е огромна, но и твърде кратка. На следващия ден селяни от Каменица прииждат в града и донасят вестта, че към Кюстендил слиза редовна турска войска и арнаутски башибозук. Малкият руски ескадрон и четата на Ильо войвода решават да се изтеглят, тъй като многократно превъзхождащите сили на противника правят съпротивата безсмислена. Знаейки участта на старозагорци, мнозинството от българското население в Кюстендил се оттегля заедно с руските войски.
Двама улани по заповед на подполк. Задерновски предават почетно града на турците с молба да се гарантира животът на българското население. При напускането на града фанатизирани турци на Аджундар стрелят в гърба на двама руски храбреци и смъртно раняват единия от тях. Така пада и първата руска жертва за освобождението на Кюстендил.
За да довърши своето освободително дело, руското командване решава да превземе отново Кюстендил. По заповед на ген. Арнолди е сформиран специален отряд под командването на генерал-майор Майендорф. В неговия състав влизат два батальона от ХІ Лебгвардейски егерски полк под командването на кап. Базилевски, един двизион от ІV Харковски улански полк под командването на полк. Еркел, един батальон от VІІІ Лебгвардейски измаилски полк под командването на полк. Кобилецки, четири тежки оръдия от батареята на Първа лебгвардейска артилерийска бригада и Осма конна батарея с четири планински оръдия под командването на флигел-адютанта полк. Кришевицки.
На 29 януари „един час преди стъмнуване“ разделени в три колони по предварително приет план руските войски атакуват града. Пръв в Кюстендил влиза фелдфебелът от ХІ Лебгвайрдейски егерски полк Михей Иванов. Така на тази дата се строшават тежките вериги на петвековното робство в Кюстендил.
Александър ЗАХАРИЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
