Чудотворната икона „Св. Георги Победоносец“ се пази в съборния храм на Хаджидимовския манастир „Св. Георги“, Гоцеделчевско.
Историята на тази светиня е изпълнена с твърде много чудатости. Тя е била открита около средата на XIX в. след съновидение на овчаря Атанас Лазаров от село Горна Сингартия (дн. Квартал на гр. Хаджидимово).
Мястото на иконата му бил посочил млад мъж с доспехи, възседнал бял кон (вероятно Св. Георги). Впоследствие, откриването на светинята става причина за възобновяването на Хаджидимовския (Сингартийския) манастир, който е издигнат на мястото на иконата, където векове преди това е съществувало старо християнско светилище, също посветено на Св. Георги.
Неопровержимо доказателство за чудотворността на иконата е фактът, че тя оцелява в три пожара, в които изгарят всички други икони и църковна утвар в храма.
Първоначално иконата се пазела в олтара на манастирския храм и не била изнасяна за поклонение. Така постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит. През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател Трифон Симидчиев, чрез Неврокопската митрополия била изпратена в БАН за изследване. Установено е, че същата датира от периода 1750 – 1800 г.
На 6 май 1961 г. е върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение. От тогава светинята е помогнала на неизброимо много хора, пристъпили към нея с отворена душа и вяра.
Свидетели разправят, как немощни в краката прохождали, слепи проглеждали, както и за много много други изцеления. Целебната сила на иконата била най-голяма в нощта срещу Гергьовден. Именно поради тази причина тогава в обителта преспиват множество богомолци.
С чудодейната икона на Св. Георги се свързват и други чудеса. Монаси споделили, как през страстната седмица преди Великден на 2003 г. кандилата в манастирският храм се запалвали след като били вече изгасени.
Източник: svetimesta.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
