Тракийското погребение на знатен тракийски династ край село Големаните е разкрито през 1991 г. Тогава на около 600 м източно от селото започнали изкопите за изграждане на водопровод от близкия каптиран извор. Било преценено, че съществуващата могила (за която дори не се е предполагало, че е надгробна) с височина около 4 метра, не е удачно да бъде заобиколена и изкопът започнал през нея. Още при първите загребвания обаче, багерът извадил кости от човешки крак със златна пластина, заедно с пръстта. Тогавашният кмет на селото Стефан Костов, веднага уведомил Регионален исторически музей в град Велико Търново и археолозите под ръководството на Иван Църов започнали проучване първоначално само в траншеята за тръбата. Започнали да излизат още златни гробни дарове и броят на намерените предмети бързо нараствал.
Установено е, че погребаният мъж е бил на приблизителна възраст 35-40 години. По всяка вероятност е бил династ, което ще рече местен владетел. Това, което вероятно никога няма да се узнае, е името на династа. Човекът е живял във втората половина на V век пр.н.е. Починал е в края на века, но със сигурност някои от накитите, с които е бил погребан, са с около 100-150 години по-стари.
Даровете с които е погребан, инсигнии и злато означават, че до последния си час той е почитан човек. Златните накити, намерени в гробната камера, не са къде да е, а върху тялото на покойника. Той вероятно е починал през летните месеци, защото в кадилницата сред остатъците от благовонията са открти и насекоми, характерни за летните месеци.
Безспорен е и фактът, че погребаният е бил знатен воин, но в последните години от живота си е страдал от напреднала фаза на артрит и е ходел приведен. Това са показали изследванията на костите, извършени от британският специалист д-р Марк Бийч. Стоматолог е проучвал зъбите на някогашния династ, от което става ясно, че мъжът е имал проблеми и с тях.
Благодарение на това погребение със сигурност се потвърждава, че траките са правили тридневни погребения, наподобяващи празненства. Откритото край гробната камера, съвпада с описаното от Тукидит, че траките са изпълнявали тридневни ритуали в чест на покойника, който се преселва в по-добрия свят. При разкопаването на пространството встрани от гробната камера около ъглите й имало следи от палене на огньове.
Археолозите намерили и още нещо интересно, на което все още търсят възможно обяснение. Като гробен дар е била поставена предна лява плешка от овца или коза. Това е срещан дар при тракийските погребения, но все още не е ясна символиката на този ритуал- защо точно предна и защо точно лява е тази плешка.
Намерените в крайна сметка в тази могила над 1000 ценни предмета, се раделят условно в няколко групи:
– Златните накити са нагръдник, торква- украшение за врата, гривна, прешлен, пръстен, три висулки, две халки, две златни пластини. Възможно е тези украшения са били използвани като инсигнии – символи на властта. Предавали са се по наследство и нищо чудно този владетел (династ) да е бил последният от династията. Стойността им се равнявала на сумата, с която може да се заплати на 50 войници наемници за една година.
– Тоалетните принадлежности- лекит, в който хората преди векове са съхранявали парфюмите си, един албатрон за мазила, кутия за бижута и бронзова лампа са друга голяма група предмети
– Огромен сервиз за пир, съставен от гръцки бронзови и глинени вази. В него има голям съд за смесване на виното с водата, който се наричал кратер. Също съд за вода- хидрия, и пелике- съдът, в който се е наливало вече разреденото вино, една цедачка, която била особено нужна на пируващите, защото във виното оставали ципички и семки от гроздето. Три чаши и една кана допълват още сервиза, който има и гръцки бронзови рисувани вази.
Най-красив от съдовете е именно пеликето- червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени, който е една от най-красивите керамични вази, откривани някога в България при археологически разкопки. Художникът, рисувал сцените върху пеликето, в научната литература е познат като „художника от Агридженто”. Това не е името, което е носел приживе, но поради липсата на каквито и да било други сведения за него, специалистите го нарекли на името на днешния сицилиански град, в който е бил идентифициран първият съд, рисуван с негов почерк. Днес на експертите са известни около 50 съда на този атински художник. Точно по характерния му стил той бил разпознат и като автор на пеликето, което украсява като истинско бижу това съкровище.
– Оръжията, състоящи се от два меча (акинаци), две копия, два щита, два колчана с общо 192 стрели е другата голяма група предмети в съкровището. Въоръжението на династа е съдържало от всичко по чифт, което е било типично за тракийските владетели. Имало е торбичка с дузина топки за прашки и конски амуниции. В гроба не са били открити части от лък, но необичайно голямото количество стрели доказва, че като оръжие лъкът е бил използван. Копието пък е основното оръжие на царя, респективно на династа, и това е ясно и от други паметници на тракийското изкуство. Мечовете акинаци са типично оръжие за скитските воини и наличието им сред местните траки се обяснява от древногръцкия историк Тукидит, който разказва, че гетите, които живеели отвъд Стара планина, са граничели със скитите и имали същото въоръжение.
Всички намерени предмети и целия процес по разкриване на погребението са описани в книгата „Траките край Атрюс”, която е цялостната научна публикация на погребението. В нея авторът Иван Църов е събрал доклад за своите 15-годишни изследвания върху тракийското погребение край село Големаните. Книгата може да бъде намерена в Регионален исторически музей, Велико Търново.
От 22 март 2013 г. (Празник на град Велико Търново), в Регионален археологически музей е оборудвана специална трезорна зала, в която са експонирани находките, така както са намерени в реална възстановка. До тогава са били на съхранение в банков трезор заради неоценимата си стойност и отделни експонати са показвани частично.
Според Иван Църов цялата Килифаревска котловина е представлявала много специално място за траките, които са населявали земите около река Атрюс- днешната Янтра. Наоколо не е имало селища, вероятно това са били свещени места за траките, където те са погребвали своите знатни мъртви. В земите около град Велико Търново, през които тече Янтра, не са били строени монументални гробници. Но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край град Казанлък. Местните династи са обичали лукса и са притежавали несметни съкровища, част от които са придружавали собственика си дори и в отвъдния живот.
В близост до гробната могила в село Големаните е Къпиновската могила, от която също е извадено невероятно красиво златно съкровище.
В котловината има и поне 100 християнски оброчища.
Източник: strannik.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
