Славният презвитер св. Лукиан Антиохийски живял в третия и началото на четвъртия век. Той се родил в град Самосат, Сирия.
Бил син на богати и знатни родители. Получил прекрасно образование. Родителите му го готвели за светска служба. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. След смъртта на родителите си той раздал на бедните своето богатство и заживял строг подвижнически живот.
Благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Антиохийските християни го поканили да стане свещеник в техния град.
В своя духовен живот Лукиан постигнал голямо съвършенство. Когато минавал през града, могъл да бъде видим за едни и невидим за други. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин.
Славата на Лукиан като проповедник на Евангелието стигнала до императора. Лукиан бил осъден на заточение и изтезания. Неочаквано след това бил освободен и се върнал в Антиохия. Гонението обаче пак се усилило особено след смъртта на Диоклетиан.
Безстрашен и смел, презвитер Лукиан отправил до управителя на Антиохия апология – защита на християнството. Затова бил арестуван и предаден на големи мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никодимия и хвърлен в тъмница. Там го мъчели с глад, за да го заставят да вкуси от идолските жертвоприношения. Мъчителите изтеглили всичките му кости от техните леговище – ставите, като го поставили в това състояние разглобен да лежи по гръб върху остри чирепи цели 40 дни.
Наближил празникът Богоявление. Светият мъченик вече чувствал, че смъртта му е близко.Силно пожелал да се причасти за последен път заедно с братята по вяра. По някакъв начин християни, духовници и миряни успели да влязат в затвора. Донесли хляб и вино. Обкръжили лежащия мъченик вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристичен престол. И така извършили светата Литургия, на която станали причастници той и присъстващите. На другия ден, едвам дишащ от рани и болки, той извикал три пъти: – Християнин съм!
И тъй предал на Бога душата си. Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с чест. Това станало в 311 г. – две години преди възтържествуването на Църквата над прогнилото езичество. Години по-късно света царица Елена построила църква върху неговия гроб, над светите му мощи.
Източник: zarata.info
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.