Конда войвода

Конда войвода е бил българин от селото Вощани, отвъд Струга, отдето излезват много бозаджии и халваджии, които до днес ходят в Белград да продават боза и халва; носят един вид арнаутски костюм и говорят често по арнаутски.

В млади години и Конда е продавал боза и халва в Белград; но като поотраснал и видял, че хайдушкия занаят бил по-кярлия и по-съобразен с наклонностите му, той захвърлил бозаджийската стомна с бабито, та се съединява с кърджалиите.

Скоро Конда толкова се отличил с юначеството си, щото в 1804 год. той става бюлюкбашия в кърджалийския отряд на Гушанац Али, който бе дошъл да помогне на дахиите против въставшите сърби. В този отряд имало е много българи и даже съотечественици на Конда. Около две години е служил Конда като бюлюк башия в Белград. Той бил отряден с дружината си, която ако не българска, то поне изключително из християни, да варди една стражарница между Вароша и Савва капия, под ъгъла на днешната митрополия.

Естествено, че Конда, като християнин, макар кърджалийски бюлюкбашия, повече съчувствувал на сърбите, отколкото на турците, които искал да ги остави като му явили, че ще го приемат на драго сърце.

Преди да избегне из стражарницата, той дал възможност на много сърби, които се криели из Белград, да избегнат чрез пазената от него стражарница в лагера на войводата Милое при Мокрий Дъб. През нощта Конда настанал момците си да избягат един по един през крепостния вал, като задигнат със себе всичките военни потреби, а сам той за да отвлече вниманието на турците, залъгвал ги в съседната стражарница с празни разговори, дето подир малко и той ги застига, у Мокрий Дъб.

Турците открили още същата нощ избягването му и да не последва нападение на крепостта, осветили града с факли и до сутринта гърмели с топове. Това е било в август или септември 1806 год.

Когато Кара Георги мислеше как да превземе Белград и с това да даде да почувствуват турците както силата, тъй и смелостта на сърбите, на помощ му се явява Конда с един колкото смел, толкози и верен план за превзимането му. Белград бил заобиколен тогава от 18 хиляди сърби, които имали 20 топа. За попълнение на Кондовия план, той разпределил отряда си по този начин: пред Видин капия бил отреден Главаш с 4000 души, пред Стамбол капия Васа Чорапич с 8000, пред Варош капия кнез Сима Маркович, с 4000 души и най-подир сам Кара Георги с 2000 души, в числото на които е бил и Конда с дружината си, вардеше Савва капия. Атаката трябвало да стане едновременно връз всичките капии пред зори 30 ноември в денят на Св. Андрея, когато турците празнували курбан байрам.

Конда войвода твърде добре познавал Белградската крепост от времето, когато продавал в нея боза и като нейн бюлюкбашия пазител, той се наел заедно с бинбашията Узун Мирка и още шест други отбрани момци юнаци, Никола, Драгича, Младена, Никола Сремац и др. двама да отворят на сърбите Савва капия. В деня на нападението, когато Конда и дружината му тръгнали, за да изпълнят обещанието си, след тях вървял Милой Петрович със 150 момци и сам Кара Георги с останалия отряд. Конда минал крепостния вал по-горе от Савва капия между две стражарници, упътва се направо за градската капия, която обещал на сърбите. На пътя ги среща нощната стража и като ги попитала: кой иде?

Сам Конда отговорил по турски:

„Аз съм, кардаш с момците на Узур бея“ и тъй стражата заминала по на тъй без да заподозре за нещо. След отдалечението й Конда повежда изново дружината си и като се примъква без шум до капията, спуща се сам с ятагана си и посича двама стражари, които я вардили; подир това с брадвата, която носил Сремац, строшили катанеца на портата. От ударния шум заспалата стража се събудила и поискала да спре нападателите. В нощната тъмнина е произлязла страшна резня; сам Конда е бил ранен на четири места, Узун Марко на две, а другите, освен Младена биле убити на мястото. При изгърмяване на първите пушки Милоя прибързал за своите момци, а след него и Кара Георги се вмъква в крепостта, дето скоро си пробил път и кнез Сима, през Варош капия, и тъй след кръвопролитен бой Белград падна в ръцете на сърбите.

Конда е бил толкова тежко ранен, щото не можал да стане на крака, но е бил изнесен от Милоевите момчета вън от капията в полето, дето е бил сръбския лагер; а щом градът се очистил от турците, поместили го в конака на Аганлията дето след дълго лекувание той е оздравял. Много чуждестранни, които са посещавали него време Белград, ходили нарочно да гледат Конда. Сам Кара Георги много го е уважавал и пазил. Веднага след оздравяването си пак е придружил войската и в 1807 год. е участвувал в кръвопролитния бой при Ужица, а в същата година на Св. Троица при Лозница, като е биел турците погинал е със славна смърт на бойното поле. Не се знае на вярно где е гробът на Конда войвода; някои казват, че той е погребан в Трономския манастир.

Конда войвода е бил дребен, но здрав; по сръбски е говорил малко и то с български говор, но турски и арнаутски е знаел като същ турчин. Когато го убили имал е около 33 година, дето ще рече че се е родил в 1774 година.

Източник: voivodi.eu

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!