На 13 октомври 1899 г. в България е съставено правителство начело с Тодор Иванчов
В проведените избори през есента на 1899 г. в условията на измами и репресии срещу опозицията ЛП печели мнозинството от депутатските мандати. На 13 октомври 1899 г. тя съставя собствен кабинет начело с Тодор Иванчов.
Стамболовистите напускат изпълнителната власт и преминават в опозиция. Радославов и сега не получава така желания от него министър-председателски пост поради обтегнатите си отношения с княза. Той остава обаче правителствен ръководител “в сянка” и напълно развихря своята прословута политика на “сопата”, заемайки отново поста министър на вътрешните работи.
През управлението на това правителство се взимат нови заеми и се поставя началото на финансовата зависимост на българската хазна от чужди банки. Разразяват се финансови скандали. Корупцията продължава да се шири. Нарушават се конституционните норми.
Пълна демагогия се оказва партийната програма за широко местно самоуправление, намаляване на данъците и по-добро социално осигуряване на населението. Министри и чиновници грабят държавата и съсипват нейните финанси. Администрацията управлява грубо, самонадеяно и безцеремонно. ”Сопаджийството” се прилага безконтролно срещу всеки, дръзнал да изрази съмнение в правотата на правителствената политика. Ето защо управлението на ЛП остава в историята с красноречивото определение “черкезки режим”.
Особено брутална е разправата със селските митинги, събрания и бунтове. Те се надигат в Североизточна България през 1899-1900 г., след като в Народното събрание е внесен за обсъждане и е приет законът за връщане на омразния от турското владичество натурален десятък. Той съсипва селяните с необходимостта да продават своята продукция и облагодетелства богатите поземлени собственици. Срещу вдигналите се на бунт селяни в Русенско, Варненско и Шуменско тръгват войскови и полицейски части. Падат десетки убити край селата Дуранкулак, Тръстеник и Шабла.
Източник: tribunabg.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.