Ярка диря в световното научно познание оставя българският фармацевт Панчо Накашев.
Накашев е роден в Щип през 1881 г.
След като завършва основното си образование, църковното настоятелство го изпраща да учи фармация в Цариград на издръжка на Българската екзархия. Овладял няколко езика, Накашев се връща в родния си град с диплома по фармация. Тук с помощта на Екзархията и местното население открива аптека.
Става член на ВМРО и взема дейно участие в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. През 1912 г. заедно със семейството си се мести в София. В столицата Панчо Накашев работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар. След войната става управител на аптеката в Александровската болница.
По това време в България върлува малария. Изпращат Панчо Накашев в Германия за хинин. Във фабриката „Цимер“ той се запознава не само с производството на хинина, но и с технологията за таблетирането на препарата.
У нашия фармацевт възниква идеята суровината да се доставя от Германия и да се таблетира тук. Купува необходимата техника и я монтира в приземния етаж на дома на столичната улица „Гурко“. Така поставя началото на фармацевтичното ни производство. Открива и собствена аптека.
Докато работи в провинцията, Панчо Накашев се запознава с овчаря Иван Раев от с. Енина, Казанлъшко, който му разказва как болни овце, когато пасат лудо биле, след известно време оздравяват. Овчарят приготвял отвара от корените на билката и я давал на хора, страдащи от сънната болест (Паркинсон), и те се чувствали по-добре.
Накашев събира от различни райони на страната лудо биле, изследва алкалоидното съдържание на неговите корени и стига до извода, че най-голямо е то в корените на тази билка в района на Средногорието и при тях се проявява оптималната ефективност на лечението. Изпраща сина си Константин да учи в Германия фармация, а с помощта на зет си Константин Цанков, също фармацевт, завършил във Франция, започва експерименталното производство на лекарството и неговото таблетиране, наричайки го „Белабулгара“. Изпраща от препарата в болница „Панагроси“ в Италия, която е под патронажа на майката на царица Йоанна, и получава висока оценка за лекарството.
Известно количество „Белабулгара“ Накашев праща и в Неврологичния институт в Ню Йорк. Неговата директорка д-р Джозефин Нийл, един от големите авторитети по нервни болести в САЩ, изследва лекарството върху 500 болни от Паркинсоновата болест и установява, че то дава „най-добри, превъзходни резултати“.
Направена е заявка за неговата доставка от България с препоръка таблетките да бъдат по-големи и с кафяв цвят.
На 13-ия годишен лекарски конгрес, проведен през май 1940 г. в Ню Йорк, пред 17 хиляди лекари д-р Нийл изнася реферат за „Белабулгара“, изтъквайки, че то е „единственото най-ефикасно лекарство при лечението на Паркинсоновата болест“. Научните си твърдения невроложката подкрепя с два документални филма.
След Втората световна война Панчо Накашев със съпругата и една от дъщерите си заминава за САЩ, където патентова лекарството от лудо биле и „Ледерле“ започват да го призвеждат.
Създателят на „Белабулгара“ умира през 1962 г.
Източник: balgari.bg
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
