Йовков за „Албена”

„Албена“ е разказ от Йордан Йовков, публикуван за първи път във вестник „Зора“ (бр. 2502 от 5 ноември 1927 г.), а впоследствие, с малки промени в сборника „Вечери в Антимовския хан“ (1928)

Ето какво казва Йовков за „Албена“:

„В навечерието на Балканската война бях учител в с. Мусубей, Добричко. Около това село имаше десетина вятърни мелници, които започнаха да отпущат крилете си и да замират една след друга, защото между двете махали на селото вече димеше коминът на една парна мелница. Аз често ходех в тая мелница, защото там винаги имаше какво да се види – събираха се разни хора, ставаха разни случки. Тук един ден стана и едно убийство, подобно на онова, което се описва в разказа и в пиесата. Разбира се, нито самата случка, нито самата жена бяха такива, както са в „Албена“. Аз се случих на самото място, когато откарваха жената в града, и онова, което най-много ме порази, беше туй, че въпреки виновността си, тя не беше изгубила симпатиите на мъже и жени от селото, които я изпращаха с плач. Ето къде се породи първата мисъл за „Албена“.

Колкото за името на Албена, аз го чух случайно: миналата година прочетох в един вестник, че при с. Надежда, Софийско, влакът блъснал една каруца, в която имало един поп и една жена на име Абленка. Името ми хареса. Отпосле научих, че има име Аблена. Но в тая си форма името не ми харесваше вече, не само че по-мъчно се изговаряше, но и поради друго: когато се създава един художествен образ, трябва да се намери име, което най-добре да изразява същността на лицето, да внушава най-пълно неговите духовни и физически черти. Албена не би била Албена, ако се наричаше Аблена. Такава, каквато е в пиесата, тя трябваше да си остане с името, с което е създадена и което й прилича – Албена.“

Източник: uchiteli.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!