Още от османско време земеделието било основно занятие в село Бяла черква. В един момент започнало развитие и на лозарството и винарството.
Селяните продавали доброкачественото си вино в балканските села, из Габровско и дори в Южна България.
Но през 1882 г. настъпило злочесто време. Паразитът филоксера поразил местните лозя, а 10 години по-късно се появила и маната (перноспората). Поради тези поразии старото лозарство западнало, към 1900 г. тукашното население обедняло и голяма част се изселило в Павликени, село Абоба и на други места.
За да спасят лозарството през 1902 г. умни белочерковци създали лозарско дружество от 60 души с председател Йосиф Хаджихристов, учител по естествена история в местното училище. В него влезли Цанко Б. Церковски и брат му Ангел Бакалов. Дружеството намерило изход от тежкото положение, като внесло от чужбина американски лозови пръчки (дивачки) – подложки, върху които започнали да присаждат кадеми от българските лози за по-голяма устойчивост срещу нападналите ги болести. Важна задача на лозарското дружество била да научи селяните сами да извършват тези действия, които се наричат пепиниерство.
През 1902-1903 г. особено активна дейност в тази насока развивал Цанко Церковски. Той започнал да издава и списание „Селска пробуда“, с което просвещавал не само белочерковчани за въвеждането на новото лозарство. Построил къщичка на своето място зад pека Росица, където обучавал съселяните си в пепиниерство и направил там разсадник за присадени лози. По този повод водел оживена кореспонденция с районния инспектор по земеделие във Велико Търново, което е видно от няколко писма със сведения за броя и сортовете на облагородените лози.
Биографът на Церковски, Недялко Атанасов пише:
“Церковски тогава беше истински учител на селяка. Освен политически деятел и просветител със своето списание „Селска пробуда“, той беше и културтрегер и реформатор на селското стопанство Той се залови за работа с новото лозарство. Достави американски лози, започна облагородяването им с наша лоза и посади пръв облагородени лози. Направи разсадник и пепиниера. Сам учеше хората на новото лозарство, създаде им поминък.“
В същото време лозарското дружество доставя за бедните селяни дивачки на по-евтини цени. Праз 1905 г. новосъздадената кооперация „Защита“ купува диви подложки от Франция. Под ръководството на Церковски и Йосиф Христозов населението изградило „маточници“ (разсадници) не само за Бяла черква, но и за пазара. Така селото се превърнало в известен център за производство на облагородени лози, което му осигурило условия за икономически и културен подем. От близко и от далече, най-вече от Свищовско и Русенско, в Бяла черква заприиждали работници. А от тук пък тръгвали из страната специалисти, които да обучават в този майсторлък селяните.
Кошмарната градушка
Тъкмо Бяла черква достигнала до най-голям възход през 1922-26 година, когато на 20 юни 1923 г. едра невиждана градушка ударила селището. Унищожени били 5 милиона облагородени лози и много декари лозя. Свещеник Петко Т. Франгов описва бедствието така: „На 20 юни 1923 г. градушката уби съвършено всичките лозя на селото. Така също уби бостани, ниви, мисири, хората са отчаяни. На 3-и юлий се получи съчувствена телеграма от Царя: „С прискърбие узнах, за големите опустошения, които градушката причинила в хубавия цветущ белочерковски край. Моля да предадете на белочерковчани моите искрени съчувствия, както и пожеланието ми щото с Божията помощ да може пострадалото население в най-скоро време да се съвземе. Царят!“ Телеграма се разгласи из селото – пише Франгов – и на Петровден се прочете в църквата.
По това голямо бедствие поетът на селската неволя Цанко Церковски написва стихотворението „Градушка“, което става прототип на яворовата едноименна поема.
От 1925 г. отново са засадени модерни лозя. От 1960 г. се отглежда десертният сорт „Болгар“ за износ. Лозарството дава тласък за развитие на винопроизводството, от което в Бяла черква се замогват много производители и търговци. Със спечелените пари те построили много сгради, хотели и ресторанти на различни места в страната, дори и в София. Чак до 1989 г. градът изнася в чужбина, лозови пръчки на десертните сортове „Болгар“, „Хамбургски мискет“ „Каберне“ и др.
Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
