Мелнишкият манастир Св. Богородица Спилеотиса е един от най-ранните образци на градско манастирско строителство в България.
През 1215 г. деспот Алексий Слав преместил столицата си от крепостта Цепина в Мелник. Градът се разраснал и станал важен търговски и културен кръстопът на Балканите.
Деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян, управлявал Западните и Централни Родопи и голяма част от Източна Македония между 1207 и 1230 г. През 1207 г. енергично се противопоставил на завземането на калояновия престол от цар Борил и се обявил за самостоятелен владетел. Сред съвременниците си бил известен като „забележителна личност” и мъдър управник. Направил значителни дарения на манастири, сред които „Св. Богородица Спилеотиса” и на Роженския манастир. След идването на власт на цар Иван Асен II деспотството влязло отново в рамките на България, а Алексий Слав бил удостоен с високата титла царски столник. По времето на Алексий Слав в Мелник били построени няколко манастира и църкви. Сред тях и „Богородица Спилеотиса”.
Манастирът се намирал в крепостта, на малка тераса на възвишението св. Никола. В манастирския комплекс имало две църкви – Св. Богородица Спилеотиса” и „Св. Спиридон”, както и гробищен параклис.
След преминаването на Мелник в границите на Византия манастирът станал метох на Ватопедския манастир в Атон. От края на 17 в. до средата на 19 в. носел името „Богородица на Светия пояс”,или „Света Зона”. От средата на 19 в.западнал и окончателно престанал да функционира по време на Първата световна воина (1914-1918г).
Манастирът се почита като свято място от жителите на Мелник, а храмовият празник на параклиса „Св. Зона” е празник на града. Манастирът попада в културноисторическия резерват Мелник и е обявен за паметник на културата.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
