„Понякога ще идвам във съня ти“ – трагичната любов на Никола и Бойка Вапцарови

Странна е съдбата на този гениален поет. Неговите съвременници въобще не са оценявали таланта му.

Стиховете му били дотолкова надрасли тогавашното разбиране за поезия, че гениалната простота в стиха му се възприемала като липса на поетичност.

Приживе Никола Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни” (1940) под името Никола Йонков. Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на човека, от когото Йонко – бащата на Никола, купува къща с вапцарница. Йонко променя фамилното си име на Вапцаров.
През 1937 г. печели конкурс на списание „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението „Романтика“.

Тиражът на „Моторни песни” е 1500 бройки, а средствата за издаването осигурява жена му Бойка, като тегли пари от Взаимоспомагателната каса.

За стихосбирката поетът не среща нито сред пишещите братя, нито сред близките си отзвука, който се е надявал да предизвика. Дори майка му го попарва с думите: „Хубава е, но трябва да напишеш по-хубава, такава, че да я разберат простите хора…”

Бойка се запознава с Никола Вапцаров на 28 август 1932 г. Тя разказва в спомените си за тази тяхна първа среща, когато била поканена от група студенти и младежи от Горна Джумая (днешен Благоевград) на традиционния събор в близкото село Бараково. Приятелите й възнамеряват да я срещнат с Никола, техен приятел, завършил наскоро Морското машинно училище във Варна. Срещата се състояла в ресторант „Картината”.

Между двамата припламва първата искра. Тя му обещава и на следващата вечер да отиде там, но по-късно, уплашена родителите й да не узнаят, се отказва. Вапцаров е обиден, че го е излъгала и същия ден върви пеш от Бараково до Горна Джумая, където я причаква пред дома й. Когато се венчават, родителите на Бойка са против. Тя се качва на файтона, с който Никола е дошъл да я вземе докато се чува неистовият плач на майка й. На 11 февруари 1934 г. Бойка се омъжва за него в Кочериново. Родителите й не идват на сватбата, защото не са дали съгласието си любимата им дъщеря да пристане на един работник с неясно бъдеще.

Никола Вапцаров, висок един и осемдесет и един, мълчалив, външно груб, наричал бъдещата си съпруга „бяла врана”, заради това че се обличала като модерна жена, а той в контраст с нея – неугледно.

Двамата живеят заедно в Кочериново и София до арестуването на Никола. Ражда им се син Йонко. Той умира едва на осеммесечна възраст. Второто им дете умира при преждевременно раждане.

Вапцаров като поет е силно повлиян от творчеството на Яворов. Когато е влюбен, пише на Бойка: „Не си въобразявам, че съм Яворов, но ти можеш да бъдеш Лора…”

След 1940 г. Никола е на три пъти арестуван, два пъти го освобождават. На третия път го разстрелват. Процесът срещу Вапцаров е бил засекретен цели 67 години. По делото са обвинени 60 души.

Никола Вапцаров е син на известния по това време банскалия Йонко Вапцаров, който бил част от най-високопоставените кръгове на ВМРО. Любопитен е фактът, че Фердинанд и бащата на Вапцаров са били добри познати, а царят е бил чест гост в дома им. Йонко Вапцаров дори е правил лични услуги на царя. Бил е посредник в купуването на земи, които после да станат собственост на Фердинанд. Но вместо да предаде документите за новите земи, в един момент Йонко Вапцаров ги унищожава и така земите стават собственост на държавата. Тази постъпка влошава отношенията с царското семейство.

За последния му арест Бойка Вапцарова разказва следното:

„Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, но аз вече бях свикнала.

Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата. Кольо започна да ме успокоява, казваше не бой се, в къщи няма нищо опасно.

Започна обиск.

Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият началник на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, така го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и каза на Гешев: „Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко отговарям само аз.”

Процесът срещу Вапцаров става повод за създаване на редица легенди, които в годините на комунизма обслужват интересите на БКП. Малко известен е фактът, че той дори не е член на партията. Пред съда поетът признава, че е членувал само в антифашистката съпротива.

Поетът е арестуван като участник в подривна група, която е действала срещу немските войски в България. Групата е организирала снабдяването на съпротивата с оръжие, документи и квартири.

Докато се гледало делото Елена Вапцарова, майката на Никола, чрез княгиня Евдокия си издействала среща с цар Борис III, коленичила пред него и помолила за милост. Борис III обаче, останал непреклонен. Казал й, че ще помилва единия ѝ син – Борис Вапцаров, но за другия – Никола, имал всички доказателства и веществени улики, че е враг на държавата.

Според друга версия цар Борис III не приема майката на Вапцаров, казал, че отива на лов. Кирил (брат му), по времето на този лов, му подшушнал на ухото да се застъпи за Вапцаров. В това време Борис си зареждал пушката, обърнал си главата на другата страна и не казал нищо.

Капитан Радев, който е командвал разстрела, след две седмици се самоубива в Борисовата градина с бележка в ръката: „Не мога повече да издържам така!”

През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред радио София как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – „платно, да не ги изяде влагата.”

Листчето с „Предсмъртно” и „Прощално” Бойка твърди, че непрестанно носела със себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини.

Присъдата била прочетена в 12 часа по обяд на 23 юли 1942 г, разстреляли осъдените в 8 часа вечерта. В тези късни часове Вапцаров успял да напише на жена си:

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Бойка Вапцарова се жени за втори път през 1951 г. за Никола Шивачев. Това дава повод за много грозни подмятания от страна на родствениците на Вапцаров. Те я упрекват също за това, че в стихотворението „Прощално” тя е заменила думата „неискан” с „далечен”. Истината е, че самият Вапцаров преди разстрела й казал – „да се ожениш за човек от нашите среди.”

Бойка Вапцарова посвещава живота си на изследване и популяризиране на делото на поета, пише и издава редица спомени и изследвания. В отговор на клюките по неин адрес тя пише книга със заглавие „Да се чете след смъртта ми…” и така е и публикувана за пръв път през 2009 г.

Един от последните разговори на Вапцаров е с майка му. Той й казал: „Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, успокоявай се с думите на твоя Христос: Ако житното зърно най-напред не умре, то не може да даде плод.”

Източник: bulgarianhistory.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!