В 10 ч. на 4 септември 1916 г. Щабът на Трета българска армия издава оперативна заповед № 4251, която предвижда превземането на Добрич до вечерта, едновременно от „подвижния резерв“ на Варненския укрепен пункт и 2-ра бригада от VІ Бдинска дивизия.
Бдинци трябва да атакуват града от района на селата Екисче (Бенковски) и Владимирово, а варненските войски да настъпят от с. Баладжа (Стожер) по шосето Варна – Добрич. В 17 ч. следобед същия ден в опразнения от румънците град първи влизат войските на ген. Тодор Кантарджиев. Добричлии посрещат освободителите с радостни сълзи, бойците са отрупани с дарове.
Автомобилът на ген. Кантарджиев е обсипан с цветя. Той и чиновете от щаба му са обект на овации. Определена да влезе първа в Добрич е ротата, командвана от родения в града поручик Ненков. Тя е спряна от множеството и „обсипана с цветя, ласкави думи, подаръци и др.“ Всичко това става под тържествения звън на черковните камбани, които бият непрекъснато. През цялото време „тържествено ура“ от освободители и освободени оглася околните хълмове.
Рано сутринта на 5 септември 1916 г., разчитайки на численото румънско превъзходство, командващият 47-ми руски корпус и вече предадената в подчинение към него дивизия на ген. Аргилеску – ген. Зайончковский, започва операция за повторното овладяване на Добрич. Той смята, че по този начин ще създаде своя опора за понататъшни действия в посока към обсадената от българските войски Тутраканска крепост. Така започват тридневните боеве за Добрич.
Добрата координация между варненските войски и бдинци осуетяват замисъла на руско-румънските войскови части. Те успешно отбиват настъплението на руснаците и румънците. През нощта срещу 6 септември 1916 г. по железопътната линия Девня – Добрич пристигат първите подкрепления за бранителите на града.
Превземането на Тутракан на 6 септември 1916 г. от частите на Трета българска армия съществено променя ситуацията на Добруджанския фронт. След кратко стъписване и отстъпление обединените руско-румънски войски предприемат на 7 септември същата година ;мощно настъпление. В този ден се развиват най-критични и решаващи боеве за отбраната на Добрич. В сраженията се отличават 35-ти Врачански и 16-ти козлодуйски полкове. Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на 1 конна дивизия.
От 5 до 7 септември 1916 г. жителите на Добрич отново под звука на черковните камбани оказват неоценима подкрепа на защитниците на града. Те носят на позициите боеприпаси, вода и храна, изнасят от там ранените и им оказват първа помощ. Всичко това става под непрекъснатия огън на противника, който не щади цивилното население, което също дава жертви. В това фактическо поемане на нестроевите служби в армията участват всички жители на Добрич – от 12 годишни деца до 70 годишни старци, мъже и жени, християни и мюсюлмани, бедни и богати. Героизмът на добричлии е описан правдиво в разказите на Йордан Йовков „Българка“ и на Антон Страшимиров „Червени страници“.
На 5 септември 1916 г. Щабът на варненските войски и Добричкото временно общинско управление определят място за погребването на загиналите. Това е теренът, където до 1912 г. се провежда традиционният пролетен Добрички панаир, който преустановява съществуването си по решение на румънските власти.
Тук се полагат телата на наши и чужди войници – в отделни и общи гробове. За периода 1916 – 1917 г. на територията на гробището са погребани около 3 500 войни от 10 националности и 5 вероизповедания. В момента Военното гробище в Добрич е едно от най-големите български военни гробища от времето на Първата световна война.
С успешното приключване на боевете от Добричката епопея (5 – 7 септември ) 1916 г. се проваля планът на румънското командване за пренасянето на бойните действия на българска територия и завладяването на Варна. Сраженията при Добрич ангажират многократно превъзхождащ противник и това облекчава действията на българските войски при Тутракан. Рухва и митът, че българите няма да се сражават срещу „руските братя освободители“. Напротив, те геройски се бият с тях и ги отблъскват, защото воюват за обединението на всички българи под общата държавна стряха.
Успехът при Тутракан и Добрич позволява на частите на Трета българска армия да освободят без бой Силистра на 9 септември 1916 г. Преди това на 5 септември същата година са освободени Балчик и Каварна. Така за по-малко повече от седмица се освобождават всички градове на Южна Добруджа. След това продължава победоносният ход на Трета българска армия, която в първите дни на 1917 г. донася свободата на цяла Добруджа.
Източник: antimovski-han.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
