Бонифаций Монфератски, известен още и като Бонифас Монфератски е Монфератски маркиз (маркграф) (1191–1207) в Италия, избран през 1201 г. като един от водачите на Четвърти кръстоносен поход на мястото на граф Тибо III дьо Шампан и крал на Солунското кралство (1204–1207). Бил е роднина на френския крал Филип II Огюст.
През лятото на 1200 г. Бонифаций приeмa в Италия за много седмици в дома си делегацията на френските барони, която се връщала от Венеция, където уговорила с дожа Енрико Дандоло получаването на кораби за транспорта на войската за Четвъртия кръстоносен поход.
През 1201 г. Бонифаций е избран за предводител на Четвъртия кръстоносен поход на мястото на умрелия през май 1201 г. във Франция граф Тибо III дьо Шампан. През юни 1201 г. Бонифаций е ръководител на похода. През лятото 1201 г. Бонифаций пътува лично до Франция, среща се в Соасон с рицарите.
През октомври 1201 г. Бонифаций се среща в Хагенау за пръв път с византийския принц Алексий IV Ангел. Бонифаций предава властта на Маркграфство Монферат на синa си Вилхелм VI.
Бонифаций пристигa на 19 aвгуст 1202 г. във Венеция, oткъдeтo кръстоноснaтa флoтa тръгвa през октомври 1202 г.
След превземането на Константинопол през 1204 г. Бонифаций е предложен за император на новосъздадената Латинска империя, заедно с Балдуин Фландърски, но кандидатурата му е отхвърлена.
След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за Солун и провинциите от континентална Гърция, на чиято територия създава Солунското кралство.
Гърците възстават в Адрианопол и призовават на помощ българският цар Калоян. Бонифаций участва с латинците (и венецианците) при обсадата на гърците в Адрианопол от 29 март 1205 г. В последвалата битка при Адрианопол на 14 април 1205 година император Балдуин I попада в плен на българите.
Докато братът на Балдуин Хенрих Фландърски воюва по-нататък с българите, Бонифаций се настанява в Солун. Той възстановява замъка в Серес, който е разрушен от българите през септември 1205 г. След това той завладява региона около Филипи. Бонифаций омъжва дъщеря си Агнеса през пролетта 1207 г. за новия император Хенрих Фландърски. През есента същата година той се среща с императора в Кипсела при Адрианопол.
На връщането си обратно в Месинопол Бонифаций разграбва Вишеградския манастир, наричан с турското име Кърджалийски манастир „Свети Йоан Продром“. Малко след това попада в засада от българите и в боевете е ранен от стрела в ръката.
На 4 септември 1207 г. Солунският крал Бонифаций е заловен от местни българи при топлите извори на днешното село Лъджа (на гръцки: Θέρμες) в района на планинския масив Гюмюрджински снежник в южната част на Родопите. Главата му е отсечена и изпратена на цар Калоян.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 (1191–1207) в Италия, избран през 1201 г. като един от водачите на Четвърти кръстоносен поход){kind=link}